Толкова съм силна, че не мога
сълзи да роня, търсейки решение,
в борба обръщам всякаква тревога
и знам, че Бог е моето спасение.
Молитвите ми винаги са чути
и силата ми земна подкрепена,
и здравето стабилно до минути,
и пак летя - комета устремена.
Сълзите са обърнати в утеха,
която идва нейде от небето,
а чувствата - във мъдровита дреха,
която ми облича битието.
И затова не падам аз във драми,
но хората наистина разбирам,
от силата ми - истинска, голяма,
за другите утеха аз намирам!
28 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Толкова съм силна, че не мога
сълзи да роня, търсейки решение,
в борба обръщам всякаква тревога
и знам, че Бог е моето спасение.
Молитвите ми винаги са чути
и силата ми земна подкрепена,
и здравето стабилно до минути,
и пак летя - комета устремена.
Сълзите са обърнати в утеха,
която идва нейде от небето,
а чувствата - във мъдровита дреха,
която ми облича битието.
И затова не падам аз във драми,
но хората наистина разбирам,
от силата ми - истинска, голяма,
за другите утеха аз намирам!
28 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Сълзите са обърнати в утеха,
която идва нейде от небето,
а чувствата - във мъдровита дреха,
която ми облича битието."

Намерен е екстремният изказ в творбата и си позволявам, като потвърждение на твърдението си, да цитирам тези редове от нея. Много силно впечатление ми направи: "мъдровита дреха". Само високостойностен поет е способен на подобно нестандартно изразяване.

Поздравление, Роси!

Трогнат съм.

самата истина пиша.