Някога бях клонче от дървото
и на най- високото седях,
скрита сякаш от света, защото
там се налюбувах, намечтах.
Правех малка дупчица в листото
и допирах по едно око,
толкова различно бе, защото
светът изглеждаше ми колело.
После свивах лист на макаронче,
гледах, гледах къс небе над мен,
после си откъсвах малко клонче
и обичка си правех някой ден.
Мина детството. Сега не мога
да съм клонче в моето дърво.
Мокър сняг ги чупи и с тревога
гледам как изсъхват до едно.
И на купа бавно ги наслагвам,
остарели хубави мечти.
Ала към дървета не посягам,
коренът им здраво ме държи.
Някъде подкастрям със триона,
но дърветата да си растат,
пращам им към старата корона
по една целувка - за из път.

11 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Някога бях клонче от дървото
и на най- високото седях,
скрита сякаш от света, защото
там се налюбувах, намечтах.
Правех малка дупчица в листото
и допирах по едно око,
толкова различно бе, защото
светът изглеждаше ми колело.
После свивах лист на макаронче,
гледах, гледах къс небе над мен,
после си откъсвах малко клонче
и обичка си правех някой ден.
Мина детството. Сега не мога
да съм клонче в моето дърво.
Мокър сняг ги чупи и с тревога
гледам как изсъхват до едно.
И на купа бавно ги наслагвам,
остарели хубави мечти.
Ала към дървета не посягам,
коренът им здраво ме държи.
Някъде подкастрям със триона,
но дърветата да си растат,
пращам им към старата корона
по една целувка - за из път.

11 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Чета и препрочитам. Рядко срещана образност и алегоричност, при това пленителна. Наистина сякаш има магическа връзка между човека и дървото и в детството, като че ли сме били на най-високо място в короната на някое дърво /в преносен смисъл, разбира се/.

"Някога бях клонче от дървото
и на най- високото седях,
скрита сякаш от света, защото
там се налюбувах, намечтах.
Правех малка дупчица в листото
и допирах по едно око,
толкова различно бе, защото
светът изглеждаше ми колело.
...
Мина детството. Сега не мога
да съм клонче в моето дърво.
Мокър сняг ги чупи и с тревога
гледам как изсъхват до едно.
И на купа бавно ги наслагвам,
остарели хубави мечти.
Ала към дървета не посягам,
коренът им здраво ме държи."

Велико е!!!

Колко щастливи сме били тогава.

Блажен е оня, който е имал щастливо детство!