Дали си бил приятел или враг
на някого в живота, в битието,
приключва там, до гробищния праг,
след границата вече е небето.
Дали ще те похвалят за разкош
или ще се простят със семпли думи
най-близките, излиташ ти без кош
и тръгваш по Божествените друми,
ще има да разказва сам сама
душата ти, какви ги е творила
и няма място ни една лъжа,
каквото е грешила - е грешила.
Не че не знаят нашите дела
духовните учители? Те знаят.
Ала до края на живота, до смъртта,
човек самичък всичко ще извае,
ще си научи сетния урок
или пък да не може да научи,
присъствието тука ни е в срок
и приключението ще приключи.
А горе после ставаш магистрат,
най-тежкият ти изпит е за горе.
Сам си е съдник, сам е адвокат
човекът - за доброто и позора.
Почивка. И отново друг живот.
Уроците наново продължават.
Та още отсега прави си брод
и по-щастливо бъдеще очаквай.
А тука не оставиш ли следа,
с какво да те запомнят вековете?
Там някъде, по другите бърда,
безпаметен ,наново ще засветиш.

28 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА  

Дали си бил приятел или враг
на някого в живота, в битието,
приключва там, до гробищния праг,
след границата вече е небето.
Дали ще те похвалят за разкош
или ще се простят със семпли думи
най-близките, излиташ ти без кош
и тръгваш по Божествените друми,
ще има да разказва сам сама
душата ти, какви ги е творила
и няма място ни една лъжа,
каквото е грешила - е грешила.
Не че не знаят нашите дела
духовните учители? Те знаят.
Ала до края на живота, до смъртта,
човек самичък всичко ще извае,
ще си научи сетния урок
или пък да не може да научи,
присъствието тука ни е в срок
и приключението ще приключи.
А горе после ставаш магистрат,
най-тежкият ти изпит е за горе.
Сам си е съдник, сам е адвокат
човекът - за доброто и позора.
Почивка. И отново друг живот.
Уроците наново продължават.
Та още отсега прави си брод
и по-щастливо бъдеще очаквай.
А тука не оставиш ли следа,
с какво да те запомнят вековете?
Там някъде, по другите бърда,
безпаметен ,наново ще засветиш.

28 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

е известна, тук - в стихотворението, тя е поднесена с философско и поетично проникновение, наситено с толкова много мъдрост.

"А горе после ставаш магистрат,
най-тежкият ти изпит е за горе.
Сам си е съдник, сам е адвокат
човекът - за доброто и позора.
Почивка. И отново друг живот.
Уроците наново продължават.
Та още отсега прави си брод
и по-щастливо бъдеще очаквай.
А тука не оставиш ли следа,
с какво да те запомнят вековете?
Там някъде, по другите бърда,
безпаметен ,наново ще засветиш."

Така многопластово и целенасочено можеш да пишеш само ти, Роси. Поздравление!

И кризата й пречи да види психичните наследствени проблеми на нея и дъщеря й, неоспоримият факт, че е кукумицин - вдовица като блатна водица.

Пък мен и Делчето Бог ни пази, нищо ни няма, Господ здраве и късмет да ни дава , да правим добро, както обичаме, и да се смеем над злото, както също обичаме.

Коментарите ти са винаги като чист небесен извор.