Постинг
07.05.2021 08:18 -
В ПРЕГРЪДКАТА НА ВРЕМЕТО
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 993 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2021 08:26
Прочетен: 993 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 07.05.2021 08:26
И някъде, в прегръдката на времето
ще спре на спомена най- хубавия миг,
аз, яхнала на бъдещето стремето,
ще спра - да припозная своя лик.
И да възкръснат думи и емоции,
да станат и гориво за из път.
При мене не е щастие на порции,
а отведнъж. Звездите ме държат.
Сред тях витаят цели и мечтания,
и красота - натрупана сред тях.
Годините, вълшебни обаяния,
как минаха до днеска - не разбрах.
Понеже на любов се бях наситила,
на много радост и на топлота,
където да погледна - съм осмислила
прекрасните си минали лета.
И искам още. Моля Бога същото.
Защото много обич ми е дал.
И видя ли човек без обич в къщи,
аз не разбирам как ли е живял?!
Защото, щом докоснем съвършенството,
не ни се слиза никога оттам.
И свойте малки споменни блаженства
дълбоко си ги пазя - като в храм.
6 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА
ще спре на спомена най- хубавия миг,
аз, яхнала на бъдещето стремето,
ще спра - да припозная своя лик.
И да възкръснат думи и емоции,
да станат и гориво за из път.
При мене не е щастие на порции,
а отведнъж. Звездите ме държат.
Сред тях витаят цели и мечтания,
и красота - натрупана сред тях.
Годините, вълшебни обаяния,
как минаха до днеска - не разбрах.
Понеже на любов се бях наситила,
на много радост и на топлота,
където да погледна - съм осмислила
прекрасните си минали лета.
И искам още. Моля Бога същото.
Защото много обич ми е дал.
И видя ли човек без обич в къщи,
аз не разбирам как ли е живял?!
Защото, щом докоснем съвършенството,
не ни се слиза никога оттам.
И свойте малки споменни блаженства
дълбоко си ги пазя - като в храм.
6 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
И някъде, в прегръдката на времето
ще спре на спомена най- хубавия миг,
аз, яхнала на бъдещето стремето,
ще спра - да припозная своя лик.
И да възкръснат думи и емоции,
да станат и гориво за из път.
При мене не е щастие на порции,
а отведнъж. Звездите ме държат.
Сред тях витаят цели и мечтания,
и красота - натрупана сред тях.
Годините, вълшебни обаяния,
как минаха до днеска - не разбрах.
Понеже на любов се бях наситила,
на много радост и на топлота,
където да погледна - съм осмислила
прекрасните си минали лета.
И искам още. Моля Бога същото.
Защото много обич ми е дал.
И видя ли човек без обич в къщи,
аз не разбирам как ли е живял?!
Защото, щом докоснем съвършенството,
не ни се слиза никога оттам.
И свойте малки споменни блаженства
дълбоко си ги пазя - като в храм.
6 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА
на тази твоя лирико-философска изповед, Роси. Много нежно звучи "в прегръдката на времето", сякаш то е нашата изконна майка.
"И някъде, в прегръдката на времето
ще спре на спомена най-хубавия миг,
аз, яхнала на бъдещето стремето,
ще спра - да припозная своя лик."
Вълшебство и върховна поезия, която само ти я умееш!
цитирай"И някъде, в прегръдката на времето
ще спре на спомена най-хубавия миг,
аз, яхнала на бъдещето стремето,
ще спра - да припозная своя лик."
Вълшебство и върховна поезия, която само ти я умееш!
Трогна ме.
цитирайТърсене