Постинг
08.05.2021 11:07 -
ЛЮЛЯКОВО ВРЕМЕ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1022 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2021 11:14
Прочетен: 1022 Коментари: 5 Гласове:
3
Последна промяна: 08.05.2021 11:14
Цяло Симеоново ухае
избухнал е в лилаво храст до храст,
природата е в тържество и знае
как над сърцата ни да има власт.
Край белите цветчета на дървото
запалих огън - съчки да горят
и управлявах пламъка, защото
умея кротко да му давам път.
Потънала във свежата природа
не виждам как минават часове,
такава съм, особена порода,
която някак огъня зове.
Е, угасих го. Всичко стана пепел,
така, както се случва в любовта.
А люлякът в душата като свредел
забил се и вещае бъднина.
Той всяка пролет идва да напомни,
че и животът ни е аромат.
Прегарят ли огньовете огромни,
те нищо не оставят в тоя свят!
7 май 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
Цяло Симеоново ухае
избухнал е в лилаво храст до храст,
природата е в тържество и знае
как над сърцата ни да има власт.
Край белите цветчета на дървото
запалих огън - съчки да горят
и управлявах пламъка, защото
умея кротко да му давам път.
Потънала във свежата природа
не виждам как минават часове,
такава съм, особена порода,
която някак огъня зове.
Е, угасих го. Всичко стана пепел,
така, както се случва в любовта.
А люлякът в душата като свредел
забил се и вещае бъднина.
Той всяка пролет идва да напомни,
че и животът ни е аромат.
Прегарят ли огньовете огромни,
те нищо не оставят в тоя свят!
7 май 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
От една страна красивата люлякова пролет, а после неочакван акцен върху любовта и връзката й с огъня. И над всичко властва своеобразна диалектика. Мащабен и въздействащ стих!
"Е, угасих го. Всичко стана пепел,
така, както се случва в любовта.
А люлякът в душата като свредел
забил се и вещае бъднина.
Той всяка пролет идва да напомни,
че и животът ни е аромат.
Прегарят ли огньовете огромни,
те нищо не оставят в тоя свят!"
цитирай"Е, угасих го. Всичко стана пепел,
така, както се случва в любовта.
А люлякът в душата като свредел
забил се и вещае бъднина.
Той всяка пролет идва да напомни,
че и животът ни е аромат.
Прегарят ли огньовете огромни,
те нищо не оставят в тоя свят!"
Еха-а-а, люляково прекрасно!
цитирайmissana написа:
От една страна красивата люлякова пролет, а после неочакван акцен върху любовта и връзката й с огъня. И над всичко властва своеобразна диалектика. Мащабен и въздействащ стих!
"Е, угасих го. Всичко стана пепел,
така, както се случва в любовта.
А люлякът в душата като свредел
забил се и вещае бъднина.
Той всяка пролет идва да напомни,
че и животът ни е аромат.
Прегарят ли огньовете огромни,
те нищо не оставят в тоя свят!"
"Е, угасих го. Всичко стана пепел,
така, както се случва в любовта.
А люлякът в душата като свредел
забил се и вещае бъднина.
Той всяка пролет идва да напомни,
че и животът ни е аромат.
Прегарят ли огньовете огромни,
те нищо не оставят в тоя свят!"
zlatkostanoev написа:
Еха-а-а, люляково прекрасно!
Търсене