Ако можех да завържа времето,
щях да го направя,
нито един от хубавите спомени
да не ме оставя.

Ако можех и да спра годините,
макар и нелогично,
щях да го направя, непреминати,
да ме стоплят лично.

Ако можех любовта помръкнала
наново да разсъмна,
щях...за нея пак съм стъкнала
билката за случване.

Имах много хубави събития,
но се остарява
и накрая, гледам, само книгите
ще ме възкресяват!

15 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Ако можех да завържа времето,
щях да го направя,
нито един от хубавите спомени
да не ме оставя.
Ако можех и да спра годините,
макар и нелогично,
щях да го направя, непреминати,
да ме стоплят лично.
Ако можех любовта помръкнала
наново да разсъмна,
щях...за нея пак съм стъкнала
билката за случване.
Имах много хубави събития,
но се остарява
и накрая, гледам, само книгите
ще ме възкресяват!

15 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Пишеш много силна и мащабна поезия. Философска лирика на най-високо ниво, свързваща житейското с род и родина, а също и с мистичното предопределение на личността. У нас няма други такива автори с твоя замах. Много хубав - бих казал автобиографичен стих е "Ако можех...". Можеш - чрез поезията си връзваш времето и то спира за теб и за читателите ти!