Навярно имах договор със Бога
и той разбра, преди да се родя,
че идвам тук без някаква тревога-
да ме приемат царска дъщеря.

Че искам да творя, но до безкрайност.
И в този, а и в другия живот.
Писателството ми - небесна трайност,
не е наложен някъде хомот.

Това е вид на свободата лична.
Бог знаеше. Надежда и оброк.
Да пея, пиша, дишам и обичам,
и да пътувам - пътник светлоок.

Най-скъпите родители и близки
да ми показват що е доброта.
Едва ли, мисля си, ще ги настигна,
но мога да я давам на света.

17 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Навярно имах договор със Бога
и той разбра, преди да се родя,
че идвам тук без някаква тревога-
да ме приемат царска дъщеря.
Че искам да творя, но до безкрайност.
И в този, а и в другия живот.
Писателството ми - небесна трайност,
не е наложен някъде хомот.
Това е вид на свободата лична.
Бог знаеше. Надежда и оброк.
Да пея, пиша, дишам и обичам,
и да пътувам - пътник светлоок.
Най-скъпите родители и близки
да ми показват що е доброта.
Едва ли, мисля си, ще ги настигна,
но мога да я давам на света.

17 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Много изящен стих с удивителен финал:

"Писателството ми - небесна трайност,
не е наложен някъде хомот.
Това е вид на свободата лична.
Бог знаеше. Надежда и оброк.
Да пея, пиша, дишам и обичам,
и да пътувам - пътник светлоок.
Най-скъпите родители и близки
да ми показват що е доброта.
Едва ли, мисля си, ще ги настигна,
но мога да я давам на света."

Бъди такава, каквото си, Роси, защото Бог е поискал така за твое добро и за радост на тези, които те четат!