Постинг
15.07.2021 07:27 -
УТРИННО
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 2885 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2021 07:40
Прочетен: 2885 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 15.07.2021 07:40
Днес си говорихме с един колега
Ето как се аплодират истински талантливи...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Ето как се аплодират истински талантливи...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Следващ постинг
Предишен постинг
Събудих се по ранина и гледам-
развява вятър знаме от листа
и зад балкона ми пред изгрев гледа
с очи зелени моята липа.
Обаче после утрото напира
и слънцето започва да блести,
изчезна вятърът със свойта лира
и всичко покрай мен се укроти.
Замислих се за утрините чисти,
в които няма бури, ветровеи,
под синевата приказно лъчиста
денят започва ведро да се смее.
Все по следобед и вечерно време
ще дойдат дъждове с вихрови страсти
и сякаш всичко своя път поема,
а ние просто нямаме участие.
Обичам утрините като хората,
които носят слънце във душата,
нощта щом дойде - ласка за умората,
не знаем как ще завърти земята,
какво ще рукне, брулне и завие,
несигурно красива и опасна.
А утрините после ще попият
гневът на бурите. Те са прекрасните.
15 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА
2.
missana -
Обичам маниера ти, Роси, да обобщаваш до крайност, уж повседневни неща.
15.07.2021 10:01
15.07.2021 10:01
И тук оставаш вярна на себе си:
"Обичам утрините като хората,
които носят слънце във душата,
нощта щом дойде - ласка за умората,
не знаем как ще завърти земята,
какво ще рукне, брулне и завие,
несигурно красива и опасна.
А утрините после ще попият
гневът на бурите. Те са прекрасните."
Не мога да си кривя душата - точно такава поезия ми харесва. Защото тишината и спокойствието на такива утрини в скрита форма излъчва гнева на бурите, които е запечатало. Спокойствие с шепота на бури...! Наистина е прекрасно. Поздравление!
П.П. И снимката напасва до крайност на стиха.
цитирай"Обичам утрините като хората,
които носят слънце във душата,
нощта щом дойде - ласка за умората,
не знаем как ще завърти земята,
какво ще рукне, брулне и завие,
несигурно красива и опасна.
А утрините после ще попият
гневът на бурите. Те са прекрасните."
Не мога да си кривя душата - точно такава поезия ми харесва. Защото тишината и спокойствието на такива утрини в скрита форма излъчва гнева на бурите, които е запечатало. Спокойствие с шепота на бури...! Наистина е прекрасно. Поздравление!
П.П. И снимката напасва до крайност на стиха.
3.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене. Трогната съм от хубавите и прозорливи думи.
15.07.2021 15:57
15.07.2021 15:57
missana написа:
И тук оставаш вярна на себе си:
"Обичам утрините като хората,
които носят слънце във душата,
нощта щом дойде - ласка за умората,
не знаем как ще завърти земята,
какво ще рукне, брулне и завие,
несигурно красива и опасна.
А утрините после ще попият
гневът на бурите. Те са прекрасните."
Не мога да си кривя душата - точно такава поезия ми харесва. Защото тишината и спокойствието на такива утрини в скрита форма излъчва гнева на бурите, които е запечатало. Спокойствие с шепота на бури...! Наистина е прекрасно. Поздравление!
П.П. И снимката напасва до крайност на стиха.
"Обичам утрините като хората,
които носят слънце във душата,
нощта щом дойде - ласка за умората,
не знаем как ще завърти земята,
какво ще рукне, брулне и завие,
несигурно красива и опасна.
А утрините после ще попият
гневът на бурите. Те са прекрасните."
Не мога да си кривя душата - точно такава поезия ми харесва. Защото тишината и спокойствието на такива утрини в скрита форма излъчва гнева на бурите, които е запечатало. Спокойствие с шепота на бури...! Наистина е прекрасно. Поздравление!
П.П. И снимката напасва до крайност на стиха.
Търсене