Днес стават 125 години от рождението на дядо ми
Димитър, по повод неговия земен рожден ден написах това стихотворение


Да ви кажа, всичко ми е мило,
там, където радостна растях,
в дворовете на две скромни вили,
сред доброто, сред шеги и смях.

Дядовците, бабите - работни,
малка фея бях насред цветя,
но помагах, де с каквото мога,
пазарувах, носех им вода,

плод събирах, пазех дървесата
и със дядо ги варосвах аз,
раснах много близо до земята
и усещах пулсът й у нас.

Милваха ме ветрове и капки
от планински дъжд под облак бял,
детството отмина, но остана
хубавото, дето си живял.

И сега обичам из тревата
да намеря спомен отпреди,
с нея идва прелестното лято
и се връщат моите мечти!

Все ще ме привлича планината,
нищо, че съм градското дете,
че, за да докосна синевата,
трябва да съм птица и небе!


2 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Бог да прости дядо ти, Роси!
Спомогнал е да се появи гениална поетеса!

НАИСТИНА Е ТАКА. ТАМ ПИША, ТА ТЕЧЕ...
НЯКОИ ПО СТАНЦИИТЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ ГЛУПОСТИ ПИШАТ, АЗ НА ДЯДОВАТА ВИЛА.
НА ДВОРА И В ХОЛА, ИЛИ В КУХНЯТА СЕ РАЖДАТ ЗЛАТНИТЕ МЕДАЛИ ПО СВЕТА, В ДУХА НА ПРАВДИВАТА ШЕГА!

При всички случаи това е много радостно за поезията!

имаш право. Благодарности.