НЯМА ВРЪЩАНЕ КЪМ НАЧАЛОТО

/ разказ по действителен случай, първа част /

Спиридон Емилов, керамик като баща си, се колебаеше между две жени. Зарязан от една висшистка, той нямаше куража да се ожени за втора, имаше и присъда за валутна афера по време на соца, затова си избра Мирчето, богата наследница от Балчик,занаятчийка като него, търговка като него по нюх и точно толкова простоватичка като него. Гледайки практично на брака, след като се беше опарил от жената преди години, той се скри от другата, ожени се и сътвори едно момче. Заможен и той, имаше къде да живеят, но почти от самото начало нещата не потръгнаха като по ноти. Майка му обичаше да се бърка доста в отношенията на сина и на дъщеря си, но, докато зетят търпеше, Мирчето отъркаля свекървата надолу по стълбите и тя лекува дълго два пъти счупена ръка и един път счупен крак. Спиридон знаеше нрава на майка си и, въпреки че спретна доволно гърмящи скандали с жена си, в крайна сметка замина за Балчик, с надежда да намери спокойствие. Наперена и самоуверена, Мирчето не си мереше устата и там, та Спиридон купи и той къща в курортното градче - хем на една улица, хем - отделно. Имаха дете все пак. Мирчето не миряса. Тя си беше крива бара с пари - занаятчийка, търговка, хотелиерка, хич не цепеше басма на никого. Спиридон реши, че е проявил предостатъчно търпение, продаде къщата и се върна в София. Остана синът да го гледа Мирчето и нейните родители. Не подаде дело за развод, но стресна самозабравилата се провинциалистка. Той в столицата, тя в Балчик, синът растеше и усвои занаята на баща си. Заради него Спиридон удържа положението, но разлюби непривлекателното Мирче. Реши да даде етажа от къщата в София под наем и да се върне на вилата, където се опита да потърси старата приятелка. Минавайки много пъти покрай оградата на нейната вила, той получи пренебрежителен отказ с ръка, демек - май ми се от главата. Не знаеше положението й, но разбра, че е нежелан. Най-вероятно си имаше друг, а и беше много по- красива и интелигентна от жена му. Скоро след това със сестра си продадоха вилата - с общо хаир няма и се върна в София, където имаше и още половин етаж право от триетажната къща. Сам като кукувица, макар и доста богат,
Спиридон насочи вниманието изцяло към сина си. Момчето беше приятно на вид, имаше си и приятелка. Все така не понасяше жена си, но отиваше на морето лятото, виждаха се. Всичко обаче беше сдържано и постно. Бавно и упорито Спиридон осъзна, че беше направил съществена житейска грешка и най- доброто от тази грешка беше синът му, който се държеше за него и не го беше разочаровал. За съжаление път назад нямаше.
Спиридон остана полезно женен и в повече лишен от женска любов. То, като погледнеха жена му, нравецът й беше изписан на лицето . Мама и тате умряха, любовницата на тате остаря и не ги безпокоеше вече, сестра му креташе с доволно мързеливия си мъж, синът остана в Балчик и в дома на Спиридон се настани трайно госпожа Самота. Но не можеше да започне отначало. Времето отлетя. Колкото годинки оставаха да поживее, поне трябваше да са спокойни, дори и напълно безцветни.
ЗА РАЗЛИКА ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ КЕРАМИЧНИ СЪДОВЕ, КОИТО СЪЗДАВАШЕ ЦЯЛ ЖИВОТ.

/ следва /

       СЕМЕЙСТВО ЗА ПРЕД ХОРАТА

/ разказ по действителен случай, продължение /

Не е лесно да го играеш щастлив. Иска се самообладание, фалшиви усмивки, фалшиви снимки, при все кризите в къщи и понапредналата възраст. Такъв беше и нашият случай с грънчаря Спиридон Емилов и неговата съпруга, дебелото късокрако Мирче от Балчик, с което той се принуди да се задоми, заради доброто й имотно състояние, предишното изоставяне от жена и присъдата, която имаше в наличност по време на соца, заради валутни далавери. Обществото на грънчарите, с които контактуваше, знаеше доста неща, но скоро научи, че Спиридон имал и втори син. Доста потаен хитряга излезе той. Но майка му пропищяла как я търкаляла неколкократно снахата, чупила й ръцете и краката,та ги разнасяха от град на град, като виц на пропадналите нравствено богаташи и търгаши и зад гърба им хич не ги жалеха. Макар че кадърни грънчари бяха цялото семейство, хората не ги обичаха. Тази антипатия се потвърди, след като в София късно научиха за второто дете Спиридонов, отгледано основно на морето. Другата дълбока потайност на двамата самохвалковци и децата им беше, че и Мирчето не била пощадена от яката ръка на Спиридон. Тя била удостоена два пъти с потрошени ръце от съпруга и се оплакала на доверена приятелка, а приятелката била толкова доверена, че се разбрало из цялото Черноморие и до София. Спиридон караше повече в София, сам като кукувица, минал седемдесетака, а жена му на хартия и единият наследник въртяха бизнеса на морето с грънци, украшения, фаянс и какво ли не. По-интелигентният брат завършил икономика, поработил из фирми, намерил една румънка от Костанца,забил натам и хич не се вестнал ни в Балчик, ни в София. Останал без сериозни доходи в Румъния, той сменил тактиката и обединил усилията със семейството и керамиката, като влязъл в ролята и на икономист, и на художник. Но миризмата около размирната фамилия не я отнесло морето, а влизала и излизала от уста в уста.
Ни е за развод, ни е за подобрение. Нали гонят имидж за пред хората, прикривайки кирливите си ризи.
Комбинативното Мирче, одумано и раздумано наляво и надясно, мълчало като уста с цип, ама не спирало да мисли какво да направи. В същото време ситуацията много тежала и на Спиридона. Недолюбваното Мирче предложило да се виждат отвреме - навреме, да ходят по екскурзии и да пускат снимки във фейса. Белки се поразсее мълвата за техния формален брак.
Спиро се съгласил. И така Емилови литвали с колата из градчета по Северна България и пускали снимки без прегръдка, без жест на внимание, с едничката цел да го играят на щастливо семейство за пред хората. На никакви въпроси не отговаряли,никакви подробности не разкривали в профила на Мирчето. Прибяга ли до Костанца, Мирчето го раздава екскурзионно соло, без никакви уточнения, че там е единият от синовете й. Това обаче, което се знаело от хората, хващало много по-голям дикиш, отколкото несполучливата имитация на щастие.
Щастието е злато и е ценно, останалото наподобява пиринч. Но и това е начин на живот.

1 юни 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Погледнато отстрани драмата на Спиридон Емилов не е чак толкова голяма. Синът му е една сериозна утеха за сключения по сметка брак. Но какво му е било отвътре само той си знае. Виктор Юго казва, че всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак. А в случая на Емилов едва ли е била пропусната някаква голяма любов.

Аз затова все си повтарям, че това е животът, който съм искал. И искрено вярвам в това. Макар, че Солон казва на цар Крез - най-богатият на Земята, че "щастливият се
познава след смъртта". И оттук насетне Крез на собствен гръб осъзнал колко прав е бил Солон!

Една жена ми призна, че държи да изглежда щастлива, въпреки всичко.
"Може вкъщи да съм преживяла скандал, може да съм бита дори, но, щом изляза на улицата, аз се усмихвам и за нищо не се оплаквам"
Такова поведение изисква душевна сила и гордост.
Пък и кой ли ще ти помогне, ако споделиш? Само клюки ще тръгнат, от които още повече боли.