Четете по- надолу

Обичам естеството на нещата,
на хората и техните идеи,
откривам фалша, скрит и във подплата,
та падам малко неудобна фея.

Усещам отдалече аромата,
дори на неизказаните думи,
а тези, със словесната позлата,
остават и в душата, и в ума ми.

Да ми се сърдите, не е красиво.
Прозрението не е и обида,
защото има гении на живо,
но има и душички в какавида.

И нека всеки облик си остане
като дете на майката - природа,
аз ще обичам всекиго по равно,
естествените - моя са порода!

22 юни 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Безпощадно точна е поетичната ти квалификация на различните категории душ и и съответно духовност:

"Да ми се сърдите, не е красиво.
Прозрението не е и обида,
защото има гении на живо,
но има и душички в какавида.

И нека всеки облик си остане
като дете на майката - природа,
аз ще обичам всекиго по равно,
естествените - моя са порода!"

Поздравявам те за брилянтния стих!

То и не бива всеки да се обича по равно. Уравниловката в обичта я убива, бих казал.