Преди да ме приспи сърцевината на нощта
разглеждам споделеното в екрана,
все искам още малко да остана,
да прочета поредната душа,  

открехнала врата във виртуала.
Знам, не напълно истинска е тя,
но все пак се представя пред света
от собствения цвят по- бяла.  

Навярно бродят сродници край мен
от тези, дето ще се търсим вечно,
дори над разстояния далечни
и нишката ще бъде знак свещен,  

че няма да сме за един живот дует,
дошли преди, ще си останем след....    

18 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Навярно бродят сродници край мен
от тези, дето ще се търсим вечно,
дори над разстояния далечни
и нишката ще бъде знак свещен,"

Възхитително. Сродните души са сякаш свързани с нишка на Ариадна във вечността!

Важно е "след" да продължи позитивното от "преди".