Не хвърлям аз приятели на вятъра,
внимателно претеглям плюс и минус,
не бързам да приключа със театъра
и да се заразя с противен вирус.

Понякога годините минават,
а аз изчаквам, даже да ги виждам,
съмненията мои да изплакне
на времето очите всепроникващи.

Съзижданото е затуй съзиждано
да издържи до края на живота,
но със замах превключвам на "довиждане",
когато се покаже идиота,

прикрил се някъде самин в дълбокото
и дълго бил приятел за изгода.
Оставям сам да скача от високото
и сам да си намира после брода.

Защото пазя и добрите спомени,
додето те накрая не изтлеят.
Човекът има интересни корени,
двуяки и доброто избледнее.

Да бъдеш само цвете не е лесно,
аз с бурените сякаш имам опит,
минавам във позиция "отвесно"
и няма ни доверие, ни почит.

Пак идат, през странични коридори,
да могат някак си да ме достигнат.
Не става. пренаситен ми е взора
от лицемерие и казах: "Стига!".

Със думи ли,без думи ли го казах,
това накрая ясно се разбира.
Напред към чистото! И ,щом отрязах,
то значи истината ми прозира!

29 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Понякога годините минават,
а аз изчаквам, даже да ги виждам,
съмненията мои да изплакне
на времето очите всепроникващи.
...
Да бъдеш само цвете не е лесно,
аз с бурените сякаш имам опит,
минавам във позиция "отвесно"
и няма ни доверие, ни почит."



Страхотно изведен стих, Роси. Поздравление! Маскираните не могат да се укрият от "очите всепроникващи" на Времето. И маските ще паднат.

Внимателно, докато изскубнеш бурена, защото има и бодливи такива.
После го набождаш с вилата и изхвърляш без внимание.

Имаш право. Разсмя ме.