Не знаем нищо за Вселената,
та тя не ни принадлежи.
Как ще се променят планетите
и светлооките звезди?

Къде ще бъдем утре, някъде,
като прашинки в друг каданс?
И как ще продължим живота си,
ще имаме ли просто шанс?

В човешките ни изменения
ще са познаем ли, не знам?
Навярно любовта-спасение
ще ни събира с огнен плам.

И без да помним нищо минало,
ще тръгнем пак един към друг?
Нали и затова сме заедно
и пратени да бъдем тук?

Как точно ще натисне копчето
Висш разум може да реши,
дали ще отлетят на снопчета
осиротелите души?!

8 януари 2023г.
Росица КОПУКОВА

"В човешките ни изменения
ще сЕ познаем ли, не знам?
Навярно любовта-спасение
ще ни събира с огнен плам."

Поздравление, Роси! Стигаш до дъното на космическите бездни с поезията си.

Знаем, как да не знаем!
"Вселената е безкрайна във времето и пространството" – Ленин.

Като архитектура, като замисъл, като комплекс, та и като изглед към града той е нещо уникално. В залата със слънчевата система ме налегнаха мисли, подобни на Вашите в стихото. Ако някога посетите това чудо, ще излезете от него с още такива идеи. Средната класа в Америка е зле, но тези, които върщат важните неща не са прости като тях...и като тия в Конгреса и Сената, последователите на Тръмп, които станаха за смях пред света тия дни...
Поздравления за стихото!

Бъди жив и здрав!