КЛЮЧ В СЪНЯ

Отварям в спомен дядовата къща,
Във центъра на София строил,
В съня отново всичко ме прегръща,
Животът сякаш старият е бил.

Балконите, цветята, светли стаи
И щастието ми минава в тях,
И всяка топла дума от безкрая
Се спуска и преплита с ведър смях.

Което е достигнало сърцето
Завинаги остава сякаш там.
Живях добре и искам под небето
Да продължа нататък, както знам.

Не е ли празник в нечий дом, защо е?
Така се преминава трудността.
Не със обезумяло своеволие,
Което ни снижава до пръстта.


1 февруари 2023г.,
София Росица Копукова

НАД ВРЕМЕТО

Каквото исках, сякаш го написах,
Но осъзнах, че още ми се пише,
Поезията още ще я дишам,
Тя ми е подарена просто свише.

Без нея няма как да се позная,
Без нея няма как да съществувам.
Изкуството като сигнал от Рая
Ми дава знак да мога да битувам.

Поне да извисявам красотата
В безсмислено забързания делник
И да зареждам обич по земята
С началото на всеки понеделник.

Дори да прозвучава утопично
Фантазия копнеж по красотата,
Сам се задава моят стих лиричен
И търси своя път към светлината.

Не стихват в мене хубавите думи,
Любов ще имам за една планета,
Да има само да пресичам друми
Със други добротворни под небето.

31 януари 2023 г., София
Росица Копукова

ЖЕЛАНИЕ

И всяка книга да е по- красива,
И всяка книга да е по-желана,
Да бъдат като нескончаем извор,
За поколенията да останат.

Душа да хваща и да я вълнува,
Поуки издълбоко да изрови,
Писателят е тук и съществува
За бъдещето и за хора нови.

А казват, че космическата раса
Със другите деца ще е висока,
Не искам да четат и да си казват,
Че ние сякаш сме били безоки.

Аз вярвам, ще живеят във всемира
И по-щастливи, мирни и успешни,
Та ако мойто слово го намират,
Не съм била тогава много грешна.

Обичала съм, както подобава,
Прощавала съм, колкото е редно
И Бог ми е помагал до забрава,
За да опиша всичко до последно.

1 февруари 2023г., София
Росица Копукова


НАВЯРНО



Навярно ангели ме посетиха,
диктуваха ми стихове небесни,
невидими, над мене се извиха
и станах светъл събирач на песни.

И чак до София със мене бяха,
вълшебни пратеници лекокрили,
и приказни слова ми ляха,ляха,
прекрасни същества, безкрайно мили.

Деца на Бога. Като мен самата,
в различни измерения живеем,
различни са ни даже сетивата,
но обща е неземната идея!


1 февруари 2023г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА

Стоящи над Времето:

"Каквото исках, сякаш го написах,
Но осъзнах, че още ми се пише,
Поезията още ще я дишам,
Тя подарена ми е просто свише."

Велико!!! Както и всичко останало.

П.П. Запомни този ден - 1 февруари, защото 2-ри февруари разваля всичко заради мръсните гейове. Бог да ги накаже за содомията им!

Трогна ме, но има някакъв небесен лиричен прилив наистина и не е спрял.

Последните два дни не си била на себе си от поетичен творчески бяс.

Може и да си прав.