ЗНАЕТЕ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕ МНОГО УВАЖАВАМ ЕДНА ДАМА- Д-Р НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАУКИ ЕЛЕНА АЛЕКОВА, УРЕДНИК В КЪЩАТА - МУЗЕЙ "ХРИСТО СМИРНЕНСКИ". С МАЛКО ЗАКЪСНЕНИЕ ВИ ПУСКАМ НЕЙНИ СТИХОВЕ ОТ НЕВЕРОЯТНО ВЪЗДЕЙСТВАЩАТА Й ПОЕЗИЯ.

В ЛИТЕРАТУРАТА САМО С ЕГО ДА ВЪРВИШ Е СКУЧНО. ТРЯБВА ДА ИМА И ДРУЖИНКА ОТ СХОДНИ ДУШИ!

НЕЩО ПОВЕЧЕ

...И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Битие 3:2

В живота си почти объркан,
почти лъжа, почти шега
наситих се на дни, на смърти,
на глупости... И чак сега

след часове на равносметка,
след много „не!“ и много „да!“
аз проумях – била съм клетка
на непонятна свобода.

Мъжете, по които страдах
и по които изгорях,
подклаждали са друга клада
в предусет за любов без грях.

Обичах с цялата си същност,
отдавах всичко всеки път.
Но не телата им прегръщах,
а нещо повече от плът.

Щастлива бях и бях красива,
царица и робиня бях.
Но не греховността откривах,
а нещо повече от грях.

И изтрезняла от забрави,
преди от тях да отлетя,
аз с никого не се прощавах
освен със своята мечта.

И тръпнех по любов без име,
любов, по-силна от смъртта.
Долавях бездните ѝ – зрими
през тласъците на кръвта.

Докосвах самота, където,
подтиквана от порив плах,
аз превъзмогвах страховете
и нещо повече от страх.

И в неизгаряща къпина
изгарях. Но не изгорях.
И любовта ми не премина.
И любовта ми бе без грях.

ЕПИЗОД

Почти на спирката последна
край ктшовете за боклук
една жена свирепо гледа
с очи, заминали от тук.

Една жена в лъчите кОси
от залеза на своя път-
на границата без въпроси –
полу при нас, полуотвъд.

Прозрачен ангел към всемира
след малко ще я поведе.
А тя дори не подозира
какво и как, и накъде.

По тротоара гарван крачи –
вещае черната беда.
Сияят дрипите ѝ в здрача
и се разпръсват без следа.

Косите ѝ сплъстени светят
над нея като ореол.
От тъжната и зла планета
човекът си отива гол.

Небето се снишава, пламва
от взривовете на кръвта.
О, неизменна, вечна драма!
О, невъзможна самота!

И в светлина неземно ярка
в преддверията на нощта
душата на една клошарка
от нас без сбогом отлетя.

"аз проумях – била съм клетка
на непонятна свобода." ;

"Обичах с цялата си същност,
отдавах всичко всеки път.
Но не телата им прегръщах,
а нещо повече от плът."

Поздравление за подбора от стихотворения на Алекова, Роси!

11:32 - tanyaivanova

За, добро!