Насреща ми - един врабец на клона,
отърси капките от миналия скреж,
погледна ме,позна ме и пророни
нечакан поздрав в своя си мълвеж.

- Какво сега, приятелю любезни?
Добре, трохички малко ще ти дам.
От глад забравил всичките си песни,
той долетя при мене като в храм.

Похапна. С благодарност ме погледна.
И пак на клона кацна срещу мен.
Очакваме април- да се съвземем.
Да оцелеем с порив съхранен!

17 март 2023г., Симеоново-вилата
Росица КОПУКОВА

До каквото се докоснеш превръщаш го в поезия!

Не всеки може да разговаря с природата.

Вярно е.