Постинг
25.04.2023 18:32 -
ПАРАЛЕЛНО БИТИЕ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 735 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2023 18:34
Прочетен: 735 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 25.04.2023 18:34
Навярно, крачейки във битието,
Измислям паралелно битие,
Но то е характерно за поета
И част от друго квантово поле.
И трябва нещо силно да ми свети,
И да е по- красиво от света.
Рисувам в щрихи своя си планета,
За да направя тази по- добра.
На два разкрача сякаш от небето
Не съм комфортно в днешния живот.
Но Бог ми дава сили в битието,
В което се усещам като гост.
Къде ме чакат близките, не зная,
Но ме подкрепят всеки ден и час,
Навярно осъзнали най- накрая,
Че в книгите намирам смисъл аз.
И затова безсмислици не пиша,
Не съм съвсем от този земен свят.
С поезията неотлъчно дишам
И оцелявам с Божа благодат.
25 април 2023г., София
Росица Копукова
Измислям паралелно битие,
Но то е характерно за поета
И част от друго квантово поле.
И трябва нещо силно да ми свети,
И да е по- красиво от света.
Рисувам в щрихи своя си планета,
За да направя тази по- добра.
На два разкрача сякаш от небето
Не съм комфортно в днешния живот.
Но Бог ми дава сили в битието,
В което се усещам като гост.
Къде ме чакат близките, не зная,
Но ме подкрепят всеки ден и час,
Навярно осъзнали най- накрая,
Че в книгите намирам смисъл аз.
И затова безсмислици не пиша,
Не съм съвсем от този земен свят.
С поезията неотлъчно дишам
И оцелявам с Божа благодат.
25 април 2023г., София
Росица Копукова
ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА ЧИТАЛИЩЕТО
/ разказ по действителен случай/
Иван Мухов ме заведе на литературно събиране в читалище. Честваха някакъв юбилей, да хапнем, да пийнем и да четем поезия. Тъй рече.
Няма лошо, отидохме, повеселихме се добре и четохме, както подобава.
Моя милост много се хареса на пълния салон и Председателката на читалището ме помоли да им дам една книга за библиотеката.
Не съм стисната, дарявала съм много книги и , принципно нямах нищо против, но жената нещо не ми хареса.
Хитра,лукава и определено бездарна.
А да ме копират - обичат. Я идея, я по книга, я в интернет, я някои стиховце. Нямаше как, народ пълно, обещах и на другия ден отнесох. Една обемна и хубава стихосбирка.
Обаче интуицията не ме лъже и след няколко дни я търся да ми даде Протокол за дарение.
Пряка връзка с нея нямаше. От кабинета на Хитрована Читалищна се обажда жена и пита защо я търся. Казвам й, както си е.
Нямало я, но ще й предаде.
На другия ден пак я нямало, била болнични
три дни.
След болничните отново я нямало. И аз вече категорично отсякох, че искам книгата обратно, защото за мен е ясно, че Хитрована я е взела. Очевидно, за да се учи на поезия.
Жената по телефона се вцепени и млъкна. Не е очаквала да се усетя. Отсякох, че на другия ден идвам и, ако не я върне, ще си я взема по друг начин.
На следващия ден книгата беше донесена.
Нито намек за протокол.
Крадливата Председателка не се показа изобщо, донесе я жената, с която разговаряхме и по страниците открих впоследствие отбелязвания с молив, които изтрих.
Очевидно Хитрована Читалищна искаше да присвои книгата за себе си, но не успя, а хич не я беше еня за това кой ще я чете, освен нея.
По-нататък с нея не се видяхме повече, но ми беше много интересна позицията на близкия уж духовен приятел Иван Мухов като му разказах случката: " А-а-а-а-а-а, това не ме интересува".
Таман,викам, приключвам и с него, Иван не ще. Играе го на влюбено старче-вдовец, което продължи да ме търси с години, да ме кани у дома си и да напира да му представям поезията къде ли не.
Той бил по-богат от читалищната черпня, застрахова се, като че ли нещо ме вълнува. Но навярно други дами ги е вълнувало.
По почина: "Грош даваш, да се закачиш, сто гроша даваш, не можеш да се откачиш!", гръцка поговорка, зор видях, да ви кажа, ама приключих и с него.
Ей такива литературни делници ми се случват понякога, но ги приемам с търпение, но без смирение.
25 април 2023г., София
Росица КОПУКОВА
цитирай/ разказ по действителен случай/
Иван Мухов ме заведе на литературно събиране в читалище. Честваха някакъв юбилей, да хапнем, да пийнем и да четем поезия. Тъй рече.
Няма лошо, отидохме, повеселихме се добре и четохме, както подобава.
Моя милост много се хареса на пълния салон и Председателката на читалището ме помоли да им дам една книга за библиотеката.
Не съм стисната, дарявала съм много книги и , принципно нямах нищо против, но жената нещо не ми хареса.
Хитра,лукава и определено бездарна.
А да ме копират - обичат. Я идея, я по книга, я в интернет, я някои стиховце. Нямаше как, народ пълно, обещах и на другия ден отнесох. Една обемна и хубава стихосбирка.
Обаче интуицията не ме лъже и след няколко дни я търся да ми даде Протокол за дарение.
Пряка връзка с нея нямаше. От кабинета на Хитрована Читалищна се обажда жена и пита защо я търся. Казвам й, както си е.
Нямало я, но ще й предаде.
На другия ден пак я нямало, била болнични
три дни.
След болничните отново я нямало. И аз вече категорично отсякох, че искам книгата обратно, защото за мен е ясно, че Хитрована я е взела. Очевидно, за да се учи на поезия.
Жената по телефона се вцепени и млъкна. Не е очаквала да се усетя. Отсякох, че на другия ден идвам и, ако не я върне, ще си я взема по друг начин.
На следващия ден книгата беше донесена.
Нито намек за протокол.
Крадливата Председателка не се показа изобщо, донесе я жената, с която разговаряхме и по страниците открих впоследствие отбелязвания с молив, които изтрих.
Очевидно Хитрована Читалищна искаше да присвои книгата за себе си, но не успя, а хич не я беше еня за това кой ще я чете, освен нея.
По-нататък с нея не се видяхме повече, но ми беше много интересна позицията на близкия уж духовен приятел Иван Мухов като му разказах случката: " А-а-а-а-а-а, това не ме интересува".
Таман,викам, приключвам и с него, Иван не ще. Играе го на влюбено старче-вдовец, което продължи да ме търси с години, да ме кани у дома си и да напира да му представям поезията къде ли не.
Той бил по-богат от читалищната черпня, застрахова се, като че ли нещо ме вълнува. Но навярно други дами ги е вълнувало.
По почина: "Грош даваш, да се закачиш, сто гроша даваш, не можеш да се откачиш!", гръцка поговорка, зор видях, да ви кажа, ама приключих и с него.
Ей такива литературни делници ми се случват понякога, но ги приемам с търпение, но без смирение.
25 април 2023г., София
Росица КОПУКОВА
но ти, Роси, си написала неповторимо стихотворение по темата. Бих казал - Боговдъхновено!:
"И трябва нещо силно да ми свети,
И да е по- красиво от света.
Рисувам в щрихи своя си планета,
За да направя тази по- добра.
...
И затова безсмислици не пиша,
Не съм съвсем от този земен свят.
С поезията неотлъчно дишам
И оцелявам с Божа благодат."
А сега за разказа по действителен случай. Ще кажа, че имаш шесто чувство за хората и бързо подушваш нечистите им замисли. А повечето хора са с нечисти помисли и силно утилитарни!
цитирай"И трябва нещо силно да ми свети,
И да е по- красиво от света.
Рисувам в щрихи своя си планета,
За да направя тази по- добра.
...
И затова безсмислици не пиша,
Не съм съвсем от този земен свят.
С поезията неотлъчно дишам
И оцелявам с Божа благодат."
А сега за разказа по действителен случай. Ще кажа, че имаш шесто чувство за хората и бързо подушваш нечистите им замисли. А повечето хора са с нечисти помисли и силно утилитарни!
В началото го прочетох като "Парламентарно битие" и се попипах по челото.
Днес много народ живее в паралелни битиета.
цитирайДнес много народ живее в паралелни битиета.
4.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене.Вярно е, имам усет за мошениците и за чистите души.
26.04.2023 10:07
26.04.2023 10:07
missana написа:
но ти, Роси, си написала неповторимо стихотворение по темата. Бих казал - Боговдъхновено!:
"И трябва нещо силно да ми свети,
И да е по- красиво от света.
Рисувам в щрихи своя си планета,
За да направя тази по- добра.
...
И затова безсмислици не пиша,
Не съм съвсем от този земен свят.
С поезията неотлъчно дишам
И оцелявам с Божа благодат."
А сега за разказа по действителен случай. Ще кажа, че имаш шесто чувство за хората и бързо подушваш нечистите им замисли. А повечето хора са с нечисти помисли и силно утилитарни!
"И трябва нещо силно да ми свети,
И да е по- красиво от света.
Рисувам в щрихи своя си планета,
За да направя тази по- добра.
...
И затова безсмислици не пиша,
Не съм съвсем от този земен свят.
С поезията неотлъчно дишам
И оцелявам с Божа благодат."
А сега за разказа по действителен случай. Ще кажа, че имаш шесто чувство за хората и бързо подушваш нечистите им замисли. А повечето хора са с нечисти помисли и силно утилитарни!
kvg55 написа:
В началото го прочетох като "Парламентарно битие" и се попипах по челото.
Днес много народ живее в паралелни битиета.
Днес много народ живее в паралелни битиета.
Търсене