От млада виждах милите момчета
не са дорасли до добрата лирика,
минават като розови парчета
и падат в плиткото, в едното нищо.

Не са научени да се представят
като приятели, като съпрузи,
не са научени да устояват
на мигове проблемни и безумни.

На двайсет срещнах първата любов,
но между нас не разгоряха чувства,
защото раздели ни апостроф
от зла жена със дяволско изкуство.

На две по двайсет той си беше друг,
препатил, изтерзан от зла прокоба,
но чете стиховете вече тук,
не се позна след миналата злоба.

И каза, че е най-обикновен,
че не е той, съвсем не е вълшебен,
направи ми подарък в този ден,
че стиховете ми са дар целебен.

Но аз живея във реалността
и бързо го разбрах каква е птица,
свалих си тези нежни очила
и го прогледнах. Истинска Росица.

Без драми всякакви се разделих
със недораслия за върховете,
където аз подреждах стих до стих,
като от друга някаква планета.

Съчувствам и на милите жени
с прекрасна лирика до висините,
но там е място само за мечти,
реалността стои във плитчините.

19 януари 2024г., София
Росица КОПУКОВА

който на финала се издига до пълно обобщение:

"Съчувствам и на милите жени
с прекрасна лирика до висините,
но там е място само за мечти,
реалността стои във плитчините."

Поздравление, Роси!

Връщането назад е необходимо, ама колкото по–рядко, толкова по–полезно.