Наближава ден на прошка,
някой взел, а друг не дал,
аз съвсем не правя лошо,
но не правя ритуал.

Нямам замисли зловредни,
но и не прощавам аз,
знам, такава съм родена,
помня, трудно давам шанс,

на сгрешилия да иска
някак да се разберем,
спомените да потискам,
злото да си съберем,

не, не ми се хич удава.
Лошото е стил, подход,
а това - да се прощава-
 те вземат все за идиот.

Времената са такива,
всичко днес се промени.
Боже, дай ми да отбивам
навреме хорските злини!

Хитрините да прозирам,
долните им номера
и късметът да намирам
хората със доброта!

И възмездие накрая
на безумците раздай,
да живеем тука в рая,
преди небесния ни рай!


13 март 2024г., София
Росица  КОПУКОВА

Но си мисля, че прошката е основата на християнството. Както нашият небесен Отец е готов да ни прости, така трябва да постъпваме и ние. И не заради друго, а защото дори една душа да обърнем в правата вяра, постижението е огромно!