/ Разказ по действителен случай /


Винаги съм отивала с предизвестие у приятелското семейство на Яна и Ленко, ама този път просто минавах покрай тях от вилата за към София и не се сдържах да не й се обадя.
Звъня, отваря ми Ленко и ме кани. Пийнал така лекичко, малко даже ме достраша, ама, хайде викам, ще вляза.
- Обичайното състояние на кака ти Яна е да е нейде запиляна. Това,че ти идваш, когато сте се уговорили, е друга работа, но то не значи, че си е редовно в къщи. Мене питаш ли ме?
- Е, Ленко, добро семейство сте, две дъщери отгледахте.
- Сами се отгледаха, докато майка им решава големите въпроси на държавата. И, ако се отклонят малко от пътя, по един як бой и готово. Особено по-малката Ива, тя е по-инат.
Пихме по едно винце с мезе, докато Ленко си изкаже цялата одисея от вечната липса на жена му.
- Като се върне вечер, мене не пита как съм, а има ли писма, обаждания за нея и съобщения. А бе, ужас ти казвам, ужас.Всичко къщи върша аз, за чистене вика жена.
Аз прекрасно знаех, че като нашето семейство рядко се среща, но все пак умеех да виждам доброто у приятелите и деликатно му намекнах как тя го е гледала веднъж, като беше изгорил яко ръката от китката до рамото. Поне това знаех.
- Така е, вика Ленко и продължава, - а мене питаш ли ме? В началото много й помагах и в работата, защитавах я, ама тя полудя. Сутрин-вечер, хорските проблеми.
Оказа се, че и Ленко има право. Щерките се ожениха, едната остана при родителите, другата в Америка, наша Яна не се ангажира с внучки, а започна да спи на работното място.
Идвайки пак на гости след време, започна да се забелязва, че Ленко вече го нямаше у дома. Разбрах от общи познати, че двамата с брата на Яна се скъсвали от скитня по мадами. Ама и двамата с Яна бяха много интересни. Ни тя лошо за него дума пред хората, ни той за нея. Това, дето пред мене се изпусна, идеше от факта,че бяхме много близки и че в този момент му беше дошло до гуша.
Още време мина и братът на Яна, а скоро след него и Ленко, си заминаха от рак.
На погребенията им станал екшън, щото се наредили неканени и непрежалимите любовници. Простотията била пълна и в двата случая.

Дали от притеснение или не, Ленко си отиде обаче от рак, недолюбен в семейството. Това прозрях аз, но мълча.
Яна не беше скитница по мъже, просто много обичаше професията си, бетер мъжете и беше много находчива. Имаше високи успехи, но остаря.
Едната дъщеря рядко си идвала от Америката, но там не я канела. Беше ходил баща й.
Другата се отнасяла студено с нея, както Яна кога тя била малко дете.
Остана си Яна сама саменичка, вече на 76 години.
Къде може, още поработвала. А през другото време и проплаквала пред някоя по-близка съседка.
А те зад гърба й думали:
- Така е, като си умори мъжа.

Аз мълча и досега. И от двамата лошо не съм видяла. Но за мен нещата са обясними, когато пропастта в отношенията стане огромна и доведе до фатален край!
Яна не оправи държавата. Със сигурност е имала някакъв принос, но Самотата не прощава!



20 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА

А иначе, рано или късно, нещастието застига всеки човек, защото крачи с бързи крачки.
Добре поне, че Яна не жали девет братя.