Постинг
15.04.2021 08:22 -
ПАРАДОКСЪТ АВТОР - ТВОРБА! ДВА АПАРТАМЕНТА, КЪЩА С МЕХАНА И ВСЕ НЕДОВОЛЕН ОТ ЖИВОТА.
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2021 09:17
Прочетен: 856 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 15.04.2021 09:17
ПАТРИОТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Николай Дялков
Животът ме пресука на фитили –
увърта ме, увива ме, не спря.
По стръмното ме спуска на кокили.
Игра си с мен на някаква игра.
Изплете си от мене вехта дрешка
и вя я като знаме на война.
А исках уж живот съвсем човешки.
Човешки уж живях го. Ама на –
живея, за да плащам просто сметки –
за кабелна, за ток, за телефон,
за нет и за вода, и за винетки.
И също като някакъв галфон
си меря със стотинките из джоба
(след нужните лекарства най-напред)
растящата в зениците ми злоба.
А вярвах във доброто. Бях поет.
Рисувах в рими пролетите цветни –
за майка ми, за моите деца.
Но без дори за миг да го усетя –
животът ми закичи обеца.
И все така усуква ме, върти ме.
Сгреших ли? Или просто го проспах?
Та днес не зная – българското име
светиня ли е? Или пък е грях?
ИЗПЪЛНЕНО ОТ ЕДИН ТВЪРДЕ НЕКАЧЕСТВЕН КЛИП С ПАРОДИЯ НА КИТАРА. ЯВНО СА МУ КАЗАЛИ, ТА НИКИТО ПУСНА ТЕКСТА, ЗА ДА РАЗБЕРЕМ КОЛКО Е ЛЪЖЕБЕДЕН!
ВМЕСТО ДА ОПОЕТИЗИРА ПИЯЧКАТА С ПРИЯТЕЛИ В МЕХАНАТА, ТОЙ СЕ МЪЧИ ДА ПЕЕ " БЕДНЯШКО" СТИХОТВОРЕНИЕ. ЧЕРВЕНУШКОТО! МОЖЕ БИ СЪЖАЛЯВА, ЧЕ НЯМА БОГАТСТВАТА НА БОЖКОВ?!
Николай Дялков
Животът ме пресука на фитили –
увърта ме, увива ме, не спря.
По стръмното ме спуска на кокили.
Игра си с мен на някаква игра.
Изплете си от мене вехта дрешка
и вя я като знаме на война.
А исках уж живот съвсем човешки.
Човешки уж живях го. Ама на –
живея, за да плащам просто сметки –
за кабелна, за ток, за телефон,
за нет и за вода, и за винетки.
И също като някакъв галфон
си меря със стотинките из джоба
(след нужните лекарства най-напред)
растящата в зениците ми злоба.
А вярвах във доброто. Бях поет.
Рисувах в рими пролетите цветни –
за майка ми, за моите деца.
Но без дори за миг да го усетя –
животът ми закичи обеца.
И все така усуква ме, върти ме.
Сгреших ли? Или просто го проспах?
Та днес не зная – българското име
светиня ли е? Или пък е грях?
ИЗПЪЛНЕНО ОТ ЕДИН ТВЪРДЕ НЕКАЧЕСТВЕН КЛИП С ПАРОДИЯ НА КИТАРА. ЯВНО СА МУ КАЗАЛИ, ТА НИКИТО ПУСНА ТЕКСТА, ЗА ДА РАЗБЕРЕМ КОЛКО Е ЛЪЖЕБЕДЕН!
ВМЕСТО ДА ОПОЕТИЗИРА ПИЯЧКАТА С ПРИЯТЕЛИ В МЕХАНАТА, ТОЙ СЕ МЪЧИ ДА ПЕЕ " БЕДНЯШКО" СТИХОТВОРЕНИЕ. ЧЕРВЕНУШКОТО! МОЖЕ БИ СЪЖАЛЯВА, ЧЕ НЯМА БОГАТСТВАТА НА БОЖКОВ?!
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Famous Opera Overtures, Бедржих Сметана
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Famous Opera Overtures, Бедржих Сметана
ПАТРИОТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Николай Дялков
Животът ме пресука на фитили –
увърта ме, увива ме, не спря.
По стръмното ме спуска на кокили.
Игра си с мен на някаква игра.
Изплете си от мене вехта дрешка
и вя я като знаме на война.
А исках уж живот съвсем човешки.
Човешки уж живях го. Ама на –
живея, за да плащам просто сметки –
за кабелна, за ток, за телефон,
за нет и за вода, и за винетки.
И също като някакъв галфон
си меря със стотинките из джоба
(след нужните лекарства най-напред)
растящата в зениците ми злоба.
А вярвах във доброто. Бях поет.
Рисувах в рими пролетите цветни –
за майка ми, за моите деца.
Но без дори за миг да го усетя –
животът ми закичи обеца.
И все така усуква ме, върти ме.
Сгреших ли? Или просто го проспах?
Та днес не зная – българското име
светиня ли е? Или пък е грях?
цитирайНиколай Дялков
Животът ме пресука на фитили –
увърта ме, увива ме, не спря.
По стръмното ме спуска на кокили.
Игра си с мен на някаква игра.
Изплете си от мене вехта дрешка
и вя я като знаме на война.
А исках уж живот съвсем човешки.
Човешки уж живях го. Ама на –
живея, за да плащам просто сметки –
за кабелна, за ток, за телефон,
за нет и за вода, и за винетки.
И също като някакъв галфон
си меря със стотинките из джоба
(след нужните лекарства най-напред)
растящата в зениците ми злоба.
А вярвах във доброто. Бях поет.
Рисувах в рими пролетите цветни –
за майка ми, за моите деца.
Но без дори за миг да го усетя –
животът ми закичи обеца.
И все така усуква ме, върти ме.
Сгреших ли? Или просто го проспах?
Та днес не зная – българското име
светиня ли е? Или пък е грях?
МНОГО ЗАПОЧНА ДА СЕ ИЗЛАГАШ И ТИ. ОТ УРЕДЕНИТЕ НАГРАДИ, ДО ЛЪЖЕБЕДНЯК ЩЕ СЕ ИЗКАРАШ1
цитирайСтихът става само за лична консумация на автора. Това не е истинска поезия.
...А иначе, Роси, човек може да е нещастен, дори и когато има всичко материално. Защото душата не се задоволява с материя.
цитирай...А иначе, Роси, човек може да е нещастен, дори и когато има всичко материално. Защото душата не се задоволява с материя.
сакън. Втора жена има, на семейни начала си живее с нея добре , пишат стихоплетства, пеят и попяват с китара, нищо не му липсва, едва ли и стотинки брои. Мента си е.
Взима си и парички от Красито Общинското за книги, пей сърце.
цитирайВзима си и парички от Красито Общинското за книги, пей сърце.
уж дал на Недялко Йорданов стихове на починали тополовградски поети, за което му трябваше да ни метка, че е летял по тази задача 3 месеца. Летял, ама без криле.
И в днешния брой на в. " Ретро" Недялко Йорданов сам пише, че е подбрал стихове от един техен много талантлив тополовградски поет Илко Карайчев, починал на 50 години през 2014 година. На негово име се води литературния клуб в Тополовград.
Този човек е боледувал дълго и е предчувствал смъртта си. Боже, какви стихове е написал, преди да си отиде! Разтърсват те.
Как ги е открил Недялко, не знам.
И като си помислиш, че този клуб събира бая прошляци и пияници да го играят " поети" и да правят оборот на хотела в село Сакарци край Тополовград? Пълен резил и по женска, и по мъжка линия! Ама пълен!
цитирайИ в днешния брой на в. " Ретро" Недялко Йорданов сам пише, че е подбрал стихове от един техен много талантлив тополовградски поет Илко Карайчев, починал на 50 години през 2014 година. На негово име се води литературния клуб в Тополовград.
Този човек е боледувал дълго и е предчувствал смъртта си. Боже, какви стихове е написал, преди да си отиде! Разтърсват те.
Как ги е открил Недялко, не знам.
И като си помислиш, че този клуб събира бая прошляци и пияници да го играят " поети" и да правят оборот на хотела в село Сакарци край Тополовград? Пълен резил и по женска, и по мъжка линия! Ама пълен!
Търсене