ПРИЯТЕЛИ, ТЕЗИ ДНИ ЗАПОЧВА ОФОРМЛЕНИЕТО НА 67 - ТА МИ КНИГА, ТОЗИ ПЪТ СЪС СТИХОВЕ И РАЗКАЗИ И ЕТО КАКЪВ ТЕКСТ ЩЕ СЛОЖА НА ЧЕТВЪРТА КОРИЦА, ИСКАМ ДА ГО СПОДЕЛЯ С ВАС:

" Затворени в мига" е поредната 67 книга на Росица КОПУКОВА и доц. Младен МИСАНА, която ще затвори в страниците и отвори за вас стихове на двамата поети и кратки разкази на Росица КОПУКОВА. Тя е журналист, той - математик, двамата - духовни приятели в различни лирични паралели, но напълно равноправни в една обща стихосбирка.

""""""""""""""""""""""""""

" Тези месеци направих един обстоен прочит на Елисавета Багряна, с която има дързостта да ме сравни д.ф.н. Йордан Ватев, световно известен поет, сонетист в двете монографични книги, които написа за моята поезия. Да, по жаждата за живот, за полет, за любов, по космополитност на духа ние имаме общо с нея.
Нейните стихове " летят", моите също, но имаме и доста различия.
Нейното светоусещане е различно от моето, мъдростта ни е различна.
Аз имам много повече стихове с родолюбива и социална поезия, с природолюбива, но българска. Багряна пише цели цикли стихове за пътешествията си по света и нарича Париж " своя родина".
Обиколила десетки страни, аз никъде не съм се вдъхновила за стихове, посветени на чужбина. Не съм искала да напускам България, както тя е искала. И го е споделила писмено.
Това е моята трезва преценка за нещата, въпреки че Й. Ватев е прав в анализите си в много посоки.
Семантиката ни даже е различна с Багряна, поривите, копнежите, дори начинът на живот, които са предпоставка за лиричните изповеди."

Росица КОПУКОВА

Багряна е голяма българска поетеса. Две мнения по този въпрос няма. Но тя е твърде земна, а немалка част от твоите стихотворения са мистични и мащабни, с дълбок философски подтекст. Това е изцяло до натура, сиреч до даденост. Багряна е неспособна да пише така. Аз специално харесвам мащабната и мистична поезия. По тази причина Багряна не ми допада като поетеса. Докато твоите стихотворения, от раздела философска лирика, буквално ме екзалтират. Споделям всичко това честно и с открито сърце. За жалост у нас мащабната поезия не се котира високо. Ако човек пише за чайници и други кухненски принадлежности, както правеше това в стихосбирките си Георги Белев - лека му пръст, то той в тази страна ще е четен автор. Тук се харесва мижавата поезия. Ти с критичните си материали ни даваш достатъчно много примери на подобна поезия. Един от последните беше награденото по втория начин стихотворение в Копривщица. Ботев и Яворов лежат на лавиците като музейни експонати. Все още венцехвалят Левчо Полевчев и темподобни псевдообразци на поезия. Към тях спада и една дама, за която ти също често пишеш. Не си струва даже да упоменавам името й. Понякога, що се отнася до поезията, имам чувството, че живея в роман на Кафка. И така ще продължава да бъде, докато комунистите не слязат от българската сцена завинаги. Надявам се да доживеем тези времена. Те ще са началото на истински културен ренесанс за нашата родина.

И аз това се надявам. Дай Боже. Амин.