А паричките от театъра коги беше директор там кой ги сви? 18:11

19 септември в 12:39 ч. ·
Днес "празнувам" кръгла годишнина, откакто овластените нищожества в моя роден град ме прогониха.
Причината? Органична ненавист към хора с ръст, несъизмерим с техния...
Благодаря им: нито те станаха по-високи, нито аз – по-нисък!
БИТКИ НА ЧЕСТТА
Зловонните провинциални сприи
издухват те
от твоя скръбен град:
там слугинажът стана занаят
най-личен,
а крадците са светии.
Пропуснеш ли дежурното: „Осанна!”
за бога местен,
троскот ще ядеш...
Днес твойта гордост в „Невски” пали свещ
и вдъхва ти душа на столичанин.
Закусват с въздух витошки на воля
мечтите ти,
куражът стъпква път...
Напред,
човече!,
ангелите бдят
над твоя свят,
до вчера – смъртно болен.
До вчера – теглен към пръстта с верига,
а вече – вдигнат горе от звезда.
Животът е урок по свобода:
научиш ли го,
до честта ще стигнеш.
Изстрадаш ли го,
жълтите павета
ще те замерят с нищета и лукс...
И ти решен си с непомерен чук
държавата да счупиш на парчета!
Какво сме ние:
сбъркана порода?
Диваци с изначално грешен чип?...
Като обезумял от кротост тип,
задумкваш по сърцето на народа.
Ти сочиш вездесъщата поквара
с провинциално-столичен адрес...
И уж си водиш битките за чест,
а всъщност –
водиш битка за България! Атанас Капралов

        

19 септември в 12:39 ч. ·
Днес "празнувам" кръгла годишнина, откакто овластените нищожества в моя роден град ме прогониха.
Причината? Органична ненавист към хора с ръст, несъизмерим с техния...
Благодаря им: нито те станаха по-високи, нито аз – по-нисък!
БИТКИ НА ЧЕСТТА
Зловонните провинциални сприи
издухват те
от твоя скръбен град:
там слугинажът стана занаят
най-личен,
а крадците са светии.
Пропуснеш ли дежурното: „Осанна!”
за бога местен,
троскот ще ядеш...
Днес твойта гордост в „Невски” пали свещ
и вдъхва ти душа на столичанин.
Закусват с въздух витошки на воля
мечтите ти,
куражът стъпква път...
Напред,
човече!,
ангелите бдят
над твоя свят,
до вчера – смъртно болен.
До вчера – теглен към пръстта с верига,
а вече – вдигнат горе от звезда.
Животът е урок по свобода:
научиш ли го,
до честта ще стигнеш.
Изстрадаш ли го,
жълтите павета
ще те замерят с нищета и лукс...
И ти решен си с непомерен чук
държавата да счупиш на парчета!
Какво сме ние:
сбъркана порода?
Диваци с изначално грешен чип?...
Като обезумял от кротост тип,
задумкваш по сърцето на народа.
Ти сочиш вездесъщата поквара
с провинциално-столичен адрес...
И уж си водиш битките за чест,
а всъщност –
водиш битка за България!
Атанас Капралов

А ОНЕ - ПРОСТИ!

Отличен пример за непоезия и за неподражание!

Слава богу, че не съм в подобни среди...Предпочитам да общувам с порове.