Де що има невидяно-
трябва да го видя,
нещо да е преживяно,
в спомен да го сдипля.

Есента,макар и гола,
още си е тука,
не е вече пъстропола,
но студ не пропука.

Още е за път възможна,
тиха и примамна,
топличка, недъждоносна,
мила и забавна.

По България ще тръгна
рано през ноември,
ей така, да я обгърна
със очи безмерни.

Има време да зимувам
в светлата си стая,
а сега ще отпътувам,
дето и не зная.


14 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Родолюбието ни е всеобщо.