Пътувам си аз мирно и тихо в софийското метро, докато до мен не седна едно маце, тресна върху ръката ми една торба с тежка кутия, добре че беше якето, и не отвори дума за извинение.

Гледам след малко тя мята торбата на коленете си и допълва в нея някакъв багаж.

Дойде време предвидливо да се обадя:

- Сега,момиче, ако още веднъж сложиш торбата върху ръката ми, аз я слагам на пода,бъди сигурна.

Мацорана ме поглежда нахалничко и вика:

- Двеста лева съм дала за тази козметична апаратура.

- Хубаво, с или без двеста лева, не ми праскай торбата върху ръката.

Гледа ме косо, но не посмя.

- Щом си дала двеста лева, явно е нещо за козметичен салон.

- Ами да.

- Ами ако някоя клиентка нещо бутне ценната покупка?

- Утепвам я.

- Леле! Права съм значи да те утепя и аз, ако ми удариш ръката още веднъж.

Мълчание.

След две спирки слезе. С мълчание.

 

29 март 2023г., София

Росица  КОПУКОВА

четири пъти за тия двеста лева.
Или пет. Може и повече.
Знаеш ли колко трудно се изкарват пари днес?! Цените растат, а на услугите падат, лоша работа :).

Има много такива невъзпитани екземпляри, Роси. И в двата пола.
Има и обратни случаи. Превозното средство препълнено. До мадамата има празна седалка, но тя е настанила върху нея козметиката си за 200лв. А будалите стоят и се гърчат прави, вместо някой да я хване за ушите и да я накара да освободи седалката.

Хе–хе–хе!
С години не съм се возил в обществения транспорт. Какви ли не приключения съм имал, преди.
Като гледам каква простотия е движението по улиците, представям си , какво е и в градския транспорт.
Синът ми разправя, че много усложнили таксуването на пътниците.