С това, приятели, моите спомени за бойния ми род не свършват.
Прадядо ми Михаил Гьорев е участвувал в Сръбско-българската война 1885 година, на баба Василка брат - Милети Гьорев, в Балканската война 1913 година.
Що са бранели България по окопите на Сливница, бедна ни била фантазията, разказваше Милети, когото помня отлично.
За съжаление много подробности не знам, но знам, че жената на Михаил, прабаба ми Кремена, била толкова уплашена, защото и баща, и син са били ранявани и са им помагали войници, че де що минеше войник пред къщата й, му даваше я храна, я дрехи, я чорапи, ако има нужда и все е казвала:
- Ако не са били такива милостиви войничета на фронта, нито мъжа ми, нито синът ми можеха да не са между живите.
Това знам от майка ми Надя.
Бог да ги прости, в тяхна памет и в името на бъдещето никога няма да престана да обичам България!

Росица  КОПУКОВА

Ти си истинска родолюбка и има за какво. Само свестни хора са в твоя род и на тях си се метнала. Къде, що може, все са помагали на другите. То така и е редно - да се държим един за друг, защото иначе няма оцеляване в лоши времена. А такива неминуемо идват, колкото и да не ни се иска.