Не искам да изтребват хора,
когато стиховете пиша,
да нямат лудите умора
и да не може да се диша.
Поезията е красива,
но новините са жестоки,
дори и да не си отива
свят на сакати и безоки
не е светът на мойта Муза,
не ми приляга на душата,
не давам другата си буза,
когато удрят ми едната!
За всички има топло място.
И не за глад и беднотия
Създателят твори Земята,
Христос живя, с кръвта спаси я.
Изкуството е висша пратка
по Ангели от небесата,
когато пиша рима кратка
не искам да гори Земята!
Не ми е ясен кръговратът
на вековечната жестокост.
Не е проблем да бъдат братя
човеците. Изтича срока
на миротворните надежди,
на разума във битието,
а Дяволите в зли одежди
се разбесняха под небето!
21 януари 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Светът се движи по острие то на бръснача към голямата война и небивалата жестокост.

...А на снимките и без подсказка се вижда, коя си. Запазила си се като излъчване!

Дано не се разгърне, да си живеем с любов и мир.