На едно момиче, внезапно загубило майка си

Днес ставаш на шестнадесет години
и мисля, твърде много преживя,
та ти си просто малка героиня
и се държиш като дете - жена.

Ти си дарена със природна мъдрост
и хубост - тя ти е небесен дар,
и в този свят, така красив и труден,
ти свети само Божи светофар.

Стоиш над пошлостта и над тъгата,
дори когато имаше тъга
и може би с това си най-богата,
че досега добра си, досега.

Пораствай, мила, и не се променяй,
и свойто място утре намери.
И с разума, и с творческата дарба
самата ти света пресътвори.

17 април 2005г., София

Росица  КОПУКОВА

ИЗ МОЯ КНИГА С ЛИРИКА

Честита да е!

Благодаря ти за искрените думи.

сам си отговаря в многопрофилния му образ, аз просто наминавам да не пропусна някой "коментар". Десет минути след пускането на стихотворението, иличевия Валестан вече беше на линия, следват останалите. Вярно е, че за психопатия мъжка лек няма.
И какви са тия глупости: защо четеш другите. Чета, колкото искам и слагам плюсове и минуси, колкото искам. Който не му изнася, да се изнася от блога, негова си работа.