Щастливите хора са избор на Бога, не наш,
преродени души със натрупан пословичен стаж
от творено добро, благородство и щедрост за знак,
че ще бъдат щастливи в живота последващ и пак.
Не на всеки се дава желаният меден късмет,
тя, съдбата, лети подобно един самолет,
както си пропътувал, това ще получиш и дар,
ако бил си злодей, на страдание ще си господар.
Щастливите хора имат една яснота
да не искат премного, а с мяра да крачат в света,
изкривени представи за луди мераци са фал
и накрая пристига съвсем неочакван финал.
Щастливите хора раздават от своя комат,
да помогнат за тях е способност да бъдеш богат,
щастливите хора си имат по мъничко дял
от това да стаяват в сърцето красив идеал.
Те са всичко това, което простакът не е,
дори да си мисли и той, че живее добре.
И някак си малко по брой са на тази Земя,
но са фар за победата все пак на любовта.
28 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Превъзходен стих. Поздравявам те!
Превъзходен стих. Поздравявам те!