Прочетен: 2325 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2021 08:45
Скъпи, пиша ти
под аладжа чембера на изгрева.
Край мен арабаджии пренасят
нагиздените моми
с огърлия от бешибирлици ,
с алени сукмани,
и втъкани еньовчета във полите им
на пъстър гроздобер.
Пред мене е продавачът на симиди,
ронещ тишината на ситни трохи,
отсреща бие тъпан
и ситни млада ръченица,
във жълтеещите иглики
тънък мирис на печени кестени и кадаиф,
докато пренасям белите менци
със кипнала шира от димятено вино.
В пестника на залеза старица
вплита в карловска дантела битието.
Момичета танцуват върху белите камъни,
а в нежните им глезени
приплъзват мъжки погледи,
а аз чета аети от Корана за добруване,
паля свещи за вселенско здраве,
а вън по ластарите на старата лоза
две ощурели чучулиги се надпяват.
В белите ми шепи неоронени зрънца
от окъснял димят,
а залезът е разплискал оранжевите си пендари
в очите ми,
сякаш крайчеца на пръстите ти
галят сочната ми пазва.
ГЮЛШЕН АЛИЕВА
""""""""""""
Късно с теб се срещнахме, но свети
с животворна сила любовта,
за разлика от хората - комети,
преоткрихме и сигурността.
Срещнах те и в младите години,
но защо те пуснах, аз не знам,
всеки бе по своите пъртини,
свои цели гонеше си сам.
Но запомних твоята усмивка,
светлите бадемови очи,
стана моето момче красиво,
няма залез в зрелите мечти.
И сега сме двамата със тебе
новокръстени във обичта
и не сме си двамата потребни,
двамата сме просто цялостта.
13 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
ЧЕТЕТЕ НАДОЛУ В КОМЕНТАРИ. НАСОЧВАМ, ЗАЩОТО МЕ ПИТАХА.
Я, викам си, да участвувам в обявен от него конкурс. Уж анонимен.
Ей така, за разнообразие, не че го имам за име в литературата.
Ето примерни факти от резултатите: туркинята Гюлшен, дето поезията е избягала на три километра разстояние от нея, е номинирана за награда, а аз не. Великата награда, ако от 12 души шумналията избере пет поета, ще има и избрани пет разказа, е публикация в негова Антология на посредствениците. Много важно.
По важно е, че като ми писа резултатите наш Иванча не знае на коя поща съм аз, но вече знаеше имената на наградените и ги пише веднага, а това говори недвусмислено за предварителни уговорки на лъжеанонимния му конкурс.
Иначе щеше да търси авторите на стихотворенията и разказите.
Така де, не съм му чистила къщата, както беше обявил покана, щото го напусна ентата поред жена, нито съм се цанила за любовница, тридесетгодишна, нито съм му платила за курсове да ме учи как да се държа на сцена и на микрофон, вместо той да плати на мене да го уча на книжовен български език без шуменски акцент.
Не е проблем да пусна трите си стихотворения за участие в една от поредните си книги и да се попитам сама - що търся при провинциални прошльовци, които се правят на литератори, каквито никога няма да станат! А де?!
И като си спомня, че този се беше сам назовал " литературен феодал".
Диабетлията оглуша, но не спира да си играе на жури и на нещо си в литературата! Блажени вярващите си, а неблажени вярващите им!
28.12.2020 20:07
Жребците, които цвилеха
в тънките ми сънища
в една петъчна предутрин,
бяха бели жребци
напръскани в кокосово кафяви петънца
като чувствата ми,
а аз доизцеждах глътка от изгрева
и се притаявах в етюд за вглъбяване,
играех нощта като палец
в разсипана авлигова мелодия
и чаках да дойдеш
със забрадка от пресни звезди,
брани от покоя на небето,
в пазвата с мъниста от запалените изгреви,
чаках те сред цъфтежа на слънчогледите
да пръскаш омара от жълтата си рокля,
като дъх от дива ябълка
от забравено балканско село
те очаквах Мирия,
а мама вареше рачел от смокини,
докато маранята висеше
в задния ни двор
и слушаше окъснелите песни
на есенни щурци,
със везана тишина
по ръбовете на аленеещите керемиди
на бащината къща,
а аз чаках сред цъфтежа на слънчогледите
да отбуля косите ти.
Мъжете , брулили за мен звездите ,
едва ли дълго щяха да са мои …
Те за попътна ласка просто питаха ,
забравили законните устои .
През делниците спускаха оферти
от мъжкото си его оглупели ,
на седмицата в края се оттегляха
да стоплят пак семейните постели .
Предлагат те . Отказваш …Правилата
са старите ,остават несменяеми .
Ругаят ,щом не влезнеш във играта им,
отново идват после неразкаяни .
Защо ли – питам – съм така отнесена ?
Сама съм вечно …Да ме вземат мътните !
Все да се дърпаш – никак не е весело
от най - безгрижните мъже , попътните …
28.12.2020 20:16
ТЕЗИ ТВОРБИ СА ВАШИ И СА ТОЧНО ТЕ ПОЕЗИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
НАГРАДИТЕ НИЩО НЕ ЗНАЧАТ, ВСИЧКО СЕ ПЛАЩА ,ЗНАЯТ ГО И ДЕЦАТА.
""""""""""""
ДА СИ ПЛАТЯ ОТ ВОЛЕ! МНОГО МЕ РАЗСМЯ БАБАТА ОТ СЕЛО БОХОТ, АМА ТОЛКОЗ Й КАМЕНЕН АКЪЛА, ЗАВАЛИЙКАТА.