Постинг
19.09.2021 05:18 -
Гроб
Като думи, увиснали тежко из въздуха леден,
две очи ме фиксират безмълвно, в душата застинала,
на съдбата ми немощна, чакаща вопъл последен.
Все загледан встрани, се надявах край мен да е минала.
Колко пъти в забрава опитах да бягам от спомена,
и се спъвах по пътя в делата си, все недовършени,
упорито ме дърпа назад на прокобата погледа,
като пъпната връв на дете, под утробата сгърчено.
Костелива ръка, здрава хватка за гърлото стиснала,
не допуска въздишка, ни дъх свободата да види,
тъмна сянка се вие в нощта, страховито надвиснала,
над света кротко спящ, тих затвор от черупка на мида.
Само лек аромат се промъква на пръсти неканено,
и разпалва в мен глад за живот, за целувка от теб,
все ме бута с копнеж любовта, нежно мое ухание,
по-далеч от смъртта, към зова на сърцето, напред.
Ти си някъде там, уморена, изящна, притихнала,
всеки ден ме зовеш, както цвете пчелата в съня,
как да стигна до теб, щом плътта ми е вече изстинала,
а сърцето ми тупа прощално, под метър земя.
Тихо сълзите капят по гроба, наскоро изсъхнал,
всяка капка попива у мен, като свежа роса,
ще се върна при теб, моя орис, в съня ти възкръснал,
всяко цвете в ръката ти дом е, за мойта душа.
две очи ме фиксират безмълвно, в душата застинала,
на съдбата ми немощна, чакаща вопъл последен.
Все загледан встрани, се надявах край мен да е минала.
Колко пъти в забрава опитах да бягам от спомена,
и се спъвах по пътя в делата си, все недовършени,
упорито ме дърпа назад на прокобата погледа,
като пъпната връв на дете, под утробата сгърчено.
Костелива ръка, здрава хватка за гърлото стиснала,
не допуска въздишка, ни дъх свободата да види,
тъмна сянка се вие в нощта, страховито надвиснала,
над света кротко спящ, тих затвор от черупка на мида.
Само лек аромат се промъква на пръсти неканено,
и разпалва в мен глад за живот, за целувка от теб,
все ме бута с копнеж любовта, нежно мое ухание,
по-далеч от смъртта, към зова на сърцето, напред.
Ти си някъде там, уморена, изящна, притихнала,
всеки ден ме зовеш, както цвете пчелата в съня,
как да стигна до теб, щом плътта ми е вече изстинала,
а сърцето ми тупа прощално, под метър земя.
Тихо сълзите капят по гроба, наскоро изсъхнал,
всяка капка попива у мен, като свежа роса,
ще се върна при теб, моя орис, в съня ти възкръснал,
всяко цвете в ръката ти дом е, за мойта душа.
Енергетиката на древния град в картината...
В БОРОВАТА ТИШИНА
Действия на ръководителите при емоционал...
В БОРОВАТА ТИШИНА
Действия на ръководителите при емоционал...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.