2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2189 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2022 21:22
1938 г., Царство България
"В един много интересен легионерски призив от юли 1938 се отправят лозунгите: "Земята на тези, които я работят! Нито един гладен, нито един безработен! Унищожаване на пораженчеството и предателството! Тържество на националната идея! Партизанството погребано, бюрокрацията детронирана! Управление народно! Държава национална! Никога насилие, никога убийства - граждански мир! Народът, обединен около трона на българските царе! Нито един български роб под слънцето! България на българите! (Бел. на Х.Х.: Бих допълнил "и на всички искрени български патриоти, независимо от техния народностен произход." Както е мечтал Васил Левски - титанът на националната ни революция.) Национален капитал! Национална култура! Капиталът подчинен на обществените интереси!" ("Нарекоха ги фашисти", стр.208, Н. Алтънков).
......................................................................................................................................
Трябва да се избягва да се продава българска земя (особено земеделска) на чужденци! Не бива да се позволява загубването на нещо толкова ценно, което е завоювано с кръвта на дедите ни! Не бива да се позволява определени лица да се превръщат в неофеодали!
2018 г., Република България
Чужди фирми изкупуват задкулисно земеделски земи у нас
16 Април 2018
Земеделското министерство и българските управляващи от 10 години насам имат дълбоко пазена тайна – кои чужденци купуват плодородни ниви в България
Лили Мирчева
„Много българска земя вече е изкупена от чужди фирми с незнайни собственици. Вярно е, че Октопода има един милион декара, но поне знаехме, че е български. Сега чужденци тровят земята ни и един ден ще я изгубим напълно“, коментира за в. „Гласът на фермера“ земеделец от Добруджа, който поиска да остане анонимен. По думите му смешни изглеждат отговорите на управляващите, че имало мораториум за покупка на земеделска земя от чужденци и въобще не било ясно кой вече си е напазарувал българска плодородна земя. Не се водел такъв регистър в земеделското министерство! Знаело се само, че има чуждестранни фирми, регистрирана в България, или пък с чуждо участие, но пък собствениците им били неизвестни. Едно нещо със сигурност не се знае – кой политик или чиновник – колко е получил от алъш-вериша с българските ниви.
Мафиотски фирми върлуват и в Словакия
Тези дни „Дойче веле“ публикува кратък филм под наименованието „Земеделската мафия печели милиони“. Става дума, че в източната част на Словакия мафиотски групировки са се специализирали в усвояването на аграрни субсидии от Европейския съюз. С насилие те прогонват стопани от нивите им, които обработват под аренда.
„На това място Юрай Береш е пребит брутално. Земеделецът е отпечатал снимки, направени със смартфон, като доказателство за нападението. Атаката е организирана от негов конкурент. Той не само е изпратил хора, които да пребият Юрай Береш – конкурентът унищожил целите му посеви с рапица и така прогонил 58-годишния земеделец от взетите под аренда ниви.
Береш обработвал държавната земя в продължение на 28 години. Въпросният конкурент изглежда е имал добри връзки с институциите. „Убеден съм, че тези хора имат само една цел – да се докопат до европейските субсидии“, казва фермерът пред „Дойче веле“.
Според Юрай Береш по този начин мафиотски банди отмъкват големи земеделски площи от стопаните, които ги обработват и така касират милиони от европейските фондове. Береш познава поне още 30 земеделци, пострадали по същия начин. Засега обаче той е единственият, намерил смелост да говори открито за това. Информирал е полицията и правосъдните органи, но до този момент властите не са предприели нищо.
„Те разполагат с огромна власт и могат да влияят на полицията, на администрацията и дори на агенцията, която раздава парите от фондовете“, коментира фермерът пред „Дойче веле“.
Мафията не прощава
Именно с тази тема са е занимавал и разследващият словашки журналист Ян Куцияк. Той и приятелката му бяха разстреляни през февруари. След това убийство словашкото общество сякаш се събуди от дълбок сън. В Кошице – най-големия град в Източна Словакия, всеки петък хората излизат на улицата в знак на протест срещу държавната корупция и подкупването на длъжностни лица. След убийството на 27-годишния журналист все повече случаи на корупция излизат на бял свят и все повече хора се осмеляват да говорят по темата. Разказът продължава с открита дискусия, организирана от университетски преподаватели. „Мнозина стигат да извода, че словашката икономика е в подем, но правовата държава отсъства почти изцяло“, коментират от „Дойче веле“.
„Трябва да се променят много неща. Искаме Словакия да стане държава, която уважава правата на хората и в която няма корупция“, казва Ото Худек, организатор на протест. А фермерът Юрай Береш не се е отказал да се бори за земеделската си земя и се надява, че сегашните протести могат да донесат промяна. Той обаче не се надява на помощ от Европейския съюз, защото борбата срещу корупцията си остава задача на държавата, отбелязват от „Дойче Веле“.
Ще припомним, че пак същата германска медия преди по-малко от година публикува материал с въпроса: В чии ръце е земята на България? В него се припомня прогнозата на Уорън Бъфет, направена през 2012 г., че след 100 години земеделската земя ще е по-ценна от златото. „В Източна Европа, включително и в България, земята вече се превърна в обект на финансови спекулации. С тревожни последици“, предупредиха от „Дойче веле“. Авторите на материала съобщават, че в сърцето на Европа се извършва нещо като
тайна поземлена реформа
– финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора.
„На фона на международната финансова криза земята започна да се възприема като изгодна инвестиция, като конвертируема стока на пазара“, казва евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие в Европарламента. По неговите думи, в страните от Централна и Източна Европа концентрацията на земя със спекулативна цел в малко на брой големи фирми и инвестиционни дружества вече е придобила сериозни размери.
Процесите там се засилиха допълнително поради по-ниските цени на хектар в сравнение със Западна Европа, но и покрай системата на европейските субсидии. Тези субсидии – между 150 и 200 евро на хектар – дават предимство на големите фирми, които развиват индустриализирано земеделие, обясняват немските журналисти.
Според техните наблюдения големите инвестиционни дружества и финансовите спекуланти постепенно изтласкват малките земеделски стопанства от пазара. И не само това – по правило те изтеглят печалбите си от региона и не плащат данъци в местните общини, нито пък се интересуват от опазването на околната среда или от защитата на биологичното разнообразие.
„В България има истински финансови акули със съответните фирмени обръчи около тях. Няколко големи фирми държат близо половината от обработваемата площ в страната“, казва брокер на земя от Варненско, който също държи да остане анонимен.
Системата на европейските субсидии осигурява на тези големи фирми и инвеститори приходи за милиони – и то само защото разполагат с огромни земеделски масиви. Приетата през 2013 г. реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. С това трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира устойчивото земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури, коментират от „Дойче веле“. Според немската медия на практика обаче не са настъпили сериозни промени. Статистическите данни за 2015 г. показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари – тоест тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.
Ситуацията е сходна и в други части на Европа
като
най-лошият пример в това отношение е Румъния
посочва евродепутатът Владимир Уручев. В северната ни съседка най-голямото селскостопанско предприятие притежава приблизително 65 000 хектара земя, а около 30% от земята се стопанисват от чуждестранни инвеститори. В тази връзка румънският президент Клаус Йоханис пледира за допълнителни рестрикции при продажбите на земи на чужденци.
България, Словакия, Унгария, Литва и Латвия вече предприеха опити чрез протекционистки мерки да се защитят срещу разпродажбата на земеделски земи на чужденци. ЕС обаче заведе срещу тях наказателни процедури – заради ограничаване на свободната конкуренция, припомня „Дойче веле“.
Не всички експерти одобряват този подход: „По въпроса за земите Европейският съюз трябва да е готов на по-големи отстъпки по отношение на пазарните правила и на конкурентоспособността. Защото земеделската земя не е обикновена стока“, казва германската евродепутатка Мария Хойбух, член на Комисията по земеделие в Европарламента.
В края на март миналата година Комисията направи конкретни предложения за земеделската политика, като апелира към страните членки да осигурят на малките и средни селски стопани, както и на начинаещите фермери достъп до земеделски земи на нормални цени.
Мария Хойбух е на мнение, че въвеждането на горна граница за покупката на земи, каквато има в Литва например, е легитимно средство срещу прекомерната концентрация на собственост в ръцете на няколко големи фирми. Преди всичко обаче евродепутатката пледира за повече прозрачност при смяната на собствеността. Тя дава за пример съдбата на един бивш отличник от бранша – „КТГ Аграр“. Тази германска фирма беше изкупила огромни селскостопански площи както в Западна, така и в Източна Европа. Но след фалита, обявен миналата година, концернът премина в ръцете на нов инвеститор, без засегнатите общини да могат да окажат каквото и да било въздействие върху тази сделка. „Подобни примери не бива да се повтарят“, казва Хойбух. „Който източва печалбите от региона и взима решенията през главите на местните хора, вреди не само на земеделието, но и на цяла Европа“, предупреждава тя.
Накъде ще продължи злополучната поземлена реформа в България, както и приложението на Общата селскостопанска политика на ЕС, предстои да видим. Управляващите обаче трябва да знаят, че борбата срещу корупцията си остава задача на държавата. Топката е в техни ръце.
Източник: https://zemedeleca.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81/item/22270-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D0%BF%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81?fbclid=IwAR1DwGzTzMXYv0iaW_XT4JwC51cXNu-h6HARPjSnph58rqCRp9ck2gu8ZkM .
Тагове:
В Брюксел решили да се подиграят с Бълга...
© Два пътя или Урокът на Батька
Не ми е известно притежаването на друго гражданство освен българското да води до ограничаване на правата произтичащи от българското.
Намесваш в темата малцинства, а аз не съм писал за малцинства, а за гражданство. Сред българските граждани има хора с различен произход, всички български граждани са равни пред законите.