Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2014 13:19 - Без заглавие
Автор: rosiela Категория: Тя и той   
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
2



:::::::::::::::::::::: Изсраданата обич не умира, дори и след раздялата живее, защото нещо продължава да извира, в копнежа на човешкото спасение... Такава обич знай,не се забравя, дори вината да е повече в единия, оставя истини,бразда оставя, и светлина,след пошлото и тинята. Такава обич имах,станах остров, като скала съм здрава,като камък, до мене всеки да доплува може, но после ще отплува пак нататък... Не съм гостоприемна аз за всеки, макар да съм спасителния пристан, дори да се надяв отдалеко, че мога утре пак да го обичам. Защото аз съм синоним на чистотата, след много мърсотии оцеляла, но няма да отворя пак вратата, на спомена,когото съм огряла. И знам,оставам остров за завръщане, мнозина искат пак да ги погаля, но аз съм като нова-стара къща, обърната към новото начало. 24.03.2014г.,София Из книга,която е под печат



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2666481
Постинги: 2940
Коментари: 13857
Гласове: 6178
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031