Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2017 22:13 - БЕЗ МИВКА И ТОАЛЕТ
Автор: rosiela Категория: Забавление   
Прочетен: 497 Коментари: 2 Гласове:
-4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Седма пейка е една от тия,
дето са открити под  дъжда,
нийде не лети клозет - чиния,
нито мивка да се освежа.

Книжките съм спретнал пред нозете,
метачката да ги не подбере,
подарят ли ми цигарка, ето
денят ми вече тръгва на добре.

Ако мине дама със капела
дали да я не грабна начаса
и така, като чиния бела,
под дупето да я поднеса.

Цял ден чакам, никой не примира
за великите ми книжурля,
ако ми дадат и малко бира,
най-щастлив ще бъда на света.

Симеоново ми е далече,
във Владая вече ме не щат,
фар съм бил, ала съм си човече
с цигански фасон от кръв и плът.

Гладен съм си, затова злобея
и редя просташките слова.
Като хъш прогонен аз живея
и като такъв ще си умра.

24 август 2017г., София - Варна 



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Чудесно си го написала и този стих, Роси!
24.08.2017 23:50
С много чувство за хумор и с остър и точен език. Човек да не ти попада на мерника. Ако аз бях на мястото на "Вдъхновителя", бих се зарадвал да прочета, че някой ме възпява така сполучливо. Казвам го честно и откровено. Последният куплет би следвало дори да го възгордее, защото го родее със своеобразна съдба по бисектрисата между чисто Джипси и нещо ала полуВийон. Финалното стихотворение-четиристишие на Вийон, писано непосредствено преди обесването му, има многобройни преводи. Първият от тях е на Георги Михайлов:

"Зоват ме Франсоа, комуто това тегне;
в Париж край Понтоаз роден и расъл странник,
но в мазен клуп въже палачът щом затегне,
вратът ми ще узнай тежи ли моят задник!"

Последният /известен ми/ превод е на Васил Сотиров. Много съм се смял на този негов превод. Дано развесели също и теб, и читателите:

"За вас съм Франсоа и груб е
към мен Париж, а роден кюп е -
ще види моят врат, щом с клуп е,
че аз съм имал яко дупе."



цитирай
2. rosiela - КЪДЕ СЕ ПРЕНЕСЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, МИСАНА?
25.08.2017 09:50
Нашият лирически герой няма да го бесим, той сам се е обесил отдавна и живурка, колкото да мърда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 4410418
Постинги: 4373
Коментари: 20762
Гласове: 8429
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31