Изгуби се поредната мадама
по пъстрата пътека в есента,
а в къщи има тати, няма мама,
и аз се връщам с бира във ръка,

дарена от поредния приятел,
с кашончето под мишци, без чадър,
животът, този непростим ваятел,
подритва ме, без да ми каже:" Сър!"

Щастлив съм, ако утре оцелея
след хлебец и солчица на глада
и,обещавам, пак ще ви попея
поредна песничка на глупостта.

Утеха ми е пак една богиня
да подкрепи бездарния поет
и после покрай блога ми ще минат
ред пияндета, мойта мажорет.

Ще ме поставят незаслужено на първа,
ще ми подигнат много гласове
и аз, като удавена пъстърва,
ще се забия в мойте светове.


28 септември 2017г., София
София - Варна - София
Росица  КОПУКОВА С ПОЗДРАВ ДО ВАРНА

сравними с предстоящите на Джошуа срещу Кобрата! "Пияндета", "мажорет" /Ред/ и най-накрая "удавена пъстърва". Страшно образно! Все едно гледах добре режисираният филм на Микеланжело Антониони - "Забриски поинт". Поздравления!