Ти си облаче в лятно небе, аз съм някаква мъжка кокотка, нажежена , подобно кюмбе, с напоена брада - с руска водка. Ти със пръстчета ровиш сега, порови, аз за друго не ставам, мойта мъжка сует - суета погали, че съвсем остарявам. Като малка зелена трева, като порив на прелетна птичка, като бяла снежинка в снега със която играя на жмичка. И на токчета мойте мечти отминават и оглушават, старопесенна младост шурти, староесенно тя отшумява. 18 октомври 2018г., София - Варна - София Росица КОПУКОВА С ПОСВЕЩЕНИЕ!

Ти си облаче в лятно небе,
аз съм някаква мъжка кокотка,
нажежена , подобно кюмбе,
с напоена брада - с руска водка.

Ти със пръстчета ровиш сега,
порови, аз за друго не ставам,
мойта мъжка сует - суета
погали, че съвсем остарявам.

Като малка зелена трева,
като порив на прелетна птичка,
като бяла снежинка в снега
със която играя на жмичка.

И на токчета мойте мечти
отминават и оглушават,
старопесенна младост шурти,
староесенно тя отшумява.


18 октомври 2018г., София - Варна - София
Росица КОПУКОВА
С ПОСВЕЩЕНИЕ

"Ти си облаче в лятно небе,
аз съм някаква мъжка кокотка,
нажежена , подобно кюмбе,
с напоена брада - с руска водка."

Каквото и да кажа само ще наруша ефекта от тези редове.

ТО ПРОСТО БИЕ НА ОЧИ!

да не остана без вдъхновение. Но не! Музата се появи привечер!

Не за теб, а за Графоман Гагаузин се бях притеснил, защото вчера нямаше негова публикация в блога. Поведение, което не е присъщо за един графоман. Но днес се успокоих, защото се появи поредният шундьовър:

“... вятър плажовете бръсне, хукват на валма бодли,
просват се вълните – мръсни, скърцат черните скали,
съскат сухите тръстики, чайка в Нищото пищи,
дъжд се мъкне с тежки пики подир твоите пети,
цял живот върху пирони, пясък, камък и чакъл,

кой си ти, какво те гони, за какво бе тук дошъл? –
дишай – и бъди спокоен! – ще си отлетим на юг,
туй, което беше твое, днес принадлежи на друг,
сбогом! – старата ми шапка ти помаха във дъжда,
ти си просто светла капка от Всевечната вода.“

Апостоле!

шльововици за отскок (плюс 4- 5 литра вино) и е успял да се справи с ежедневната си задачка. Бравос!

   Усмихна ми първо лявото ъгълче, после дясното, накрая и двете… на устата бе :-)))
с това оригинално стихосподеляне !
На мене пък ми хареса:
   Като малка зелена трева,
   като порив на прелетна птичка,
   като бяла снежинка в снега
   със която играя на жмичка.
По-добре така да си беше завършила :-)
Усмихната вечер и уикенд ти желая!

за доброто настроение.