Нямам нерви за дълги любови,

а кратките – не ми приличат.

Да не мислиш, че нещо ново

казваш с това „Обичам те?”

Да не мислиш, че ще се срути

светът след моето тръгване?

Уверявам те – много пъти

са ме лъгали. И съм лъгала.

А пък Земята си е на мястото.

Само сезонът се сменя.

Крайно време е да си наясно,

че всичко е само временно.

А аз – най-временната от всичко.

Най-кратката. Невъзможната.

Лесни любови – не ми приличат.

А трудната – ще я можеш ли?

Хм, да опиташ ли ти е щукнало?

Добре – да живее рискът!

Хайде сега – отведи ме от тука

Ако ти стиска.

Маргарита Петкова


" НЕАМ НЕРВИ, ВИ КАЗВАМ. НА, ГЛЕЙТА МА, ОДЪРТЯХ!"
" На, малко имам кусур на физиономията, ама аз съм, аз".

Много мамашки пишат така, просто защото не могат да пишат другояче. Пишат в т.нар. нахакан стил. Но поезия та де е???????????????????????????????????????

Тази повехнала тотално мамашка не става да седнеш с нея и за една ракия. Евтина стихоплетка от Татово време.

тази е много интересна в няколко посоки:
1. За любов с нея и дума да не става, прави си някакви миражни словесни еквилибристики.
2. На нея нещо й сменяха става, богонаказаната, и я изкривиха. Тя ходи едвам на една страна и я подпират. Ужас.
3. Тя има много грехове за изплащане и затова е на това положение.