Нали сега е ден на поезията, световен, да ви разкажа един реален спомен как се ставаше поетеса в Татово време.
Джагаровата поетеса Маргито пияндур Петкова е доста по- елегантен случай от този с друга поетеса, която яко се е борила сама, докато се издигне в писателските среди.
Жива е, няма да я излагам сега, но ще разкажа от името на клиент на баща ми. Както знаете, той беше известен адвокат с премного клиентела и в кантората се научаваха какви ли не работи.
Та идва един клиент, свършват деловата работа и на моабет онзи му разказва с чувство за хумор как неговата съпруга гледала болна майка на въпросната поетеса.
Тогава те имаха пари, особено в кръга на СБП, плащаше им се добре и поетесата наела жена. Държала се любезно, като спи майка й, позволила на гледачката да стои при нея и да си чете книги от голямата й библиотека.

И в един прекрасен ден от книга на поетесата изпада голям лист, разделен на две ,с много мъжки имена и фамилии и две отделни заглавия:

МЪЖЕ, С КОИТО СЪМ СПАЛА!
МЪЖЕ, С КОИТО ТРЯБВА ДА СПЯ!

Поетесата и досега е несемейна, поживяла е добре, одъртя, погрозня, но се държи.
Не пише никак лошо, не мога да си кривя душата, но без добре разиграните партии шах в живота, очевидно, името й е нямало да се чуе!

И клиентът на баща ми е жив, както и споменът.
Но да оставим " морала" на подобни дами вятърът да го отвее и да вървим напред с талант!

При това неведнъж - видно от направения списък, изпаднал от книгата. Дори е имала намерение да продължи да си начесва...крастата и то с помощта на дълъг списък. Явно начесването на...крастата ѝ е харесало доста. Има жени, които си въобразяват, че да си начесват...крастата и да си начесват душата са неща, които трябва да вървят ръка за ръка. Още не минал единият - физическият оргазъм, бързат да изцапат белия лист с друг вид оргазъм. Добре се чувстват така - двойно...начесани. И колкото по-надълбоко ги...начешат, толкова по-добре им става. Та като свикнсат веднъж така, то нямат срама, нямат спирка и току виж такава поетеса станала майсторка. ..нетчийка. До нас, на ул.Светослав Тертер, живееше видна поетеса от соца, работеща на важен пост в изд.Български писател. Веднъж тя среща баща ми и му се оплаква, току-що завърнала се от сладка командировка в Москва през януари: "Винчи /така наричаха баща ми съкратено от Винченцо/, това руснаците не са никакви мъже. Ограбиха ме вечерта в една градинка и ми задигнаха визоненото палто. Абе, майната му на палтото, но те го взеха и избягаха без дори да ме изнасилят...!" Та такава си беше тя /Бог да я прости/ - търсачка на силни усещания, но бе толкова грозна горката, че никой мъж не я поглеждаше - камо ли да я изнасили. Горката Надя!

това е едната страна на въпроса.
Но не са й завършили кариерните планове, та е имала още задачи за постигане.

Но дори и този завършек не е гаранция за нищо повече. Защото поезията прилича на Царство Божие. До последно не се знае кой ще бъде пуснат в Него.

имаш право.