В ЯБЪЛКОВИТЕ ГРАДИНИ НА СЕПТЕМВРИ


лятото е скрило съкровени свои тайни ,
преливащи от сладък слънчев сок и алени надежди...
Досущ коледни дръвчета, с отрупани и щедри клони натежали.
Една червена ябълка се търкулва по пожълтялата нежно трева..
Лятото в топлото ложе на есента поляга.
Знак свише... ще го има дълго още...

РАмелаБохосян.



      

ДЕЙСТВИЕТО СЕ РАЗВИВА В ПЛОВДИВ, КЪДЕТО РАМИТО ЖИВЕЕ С МАЙКА СИ, АКО Е ОЩЕ ЖИВА ДЕ.

Гледах, взирах се, но поезия не видях...

Пълна, завършена, стопроцентова поетична некадърница! Ама пълна!

🌹ДОБРО И СВЕТЛО УТРОТО С ПЪРВАТА ГЛЪТКА КАФЕ:
ВЧЕРА ПОТЪНА АВГУСТ В СМОКИНИТЕ

Потече по вените им сладък сок.
Пчелите го пиеха като луди,
усетили с крилцата си ''Р-то''в септември.
Помня как тогава мама приютяваше лятото
в бурканчета сладко...
Подредени изумрудени мигове-прозрачни и сочни.
Отхапваш ..и август се връща.
Потича по вените слънчева радост,
под небцето пулсира изумрудено щастие...
...и няма край лятото...
Утре е денят на мама...
Посвещавам на нея...С изумрудена обич❣

РАмелаБохосян

Словесно преливане от пусто в празно. Благодаря ти за тази публикация, която ме предпазва от това да чета тази авторка, ако срещна някъде името й.