Хич не ме е еня грозна ли съм аз,
двеста килограма, ама съм курназ,
идвай по нощите ,агнешко парче,
аз пред теб ще бъда свинско  гювече.

Нека вият вънка комшийките в злоба,
ти си моя тръпка, моя тегоба,
котаракът мърка, Луната блести,
до де изгрев дойде - мой ще бъдеш ти.

После ще си тръгнеш след силното кафе,
ти си моя гъдел, моето парфе.
Одъртях ,обаче се не укротих.
И за тебе, младо, ще напиша стих.

7 септември 2021г., София
кв. " Надежда"
 по  идея на Марга Пе

ОТ ПЪРВА РЪКА

и изобщо не искам да зная какво се връща дали се връща какво на кого сме сторили
дали на някого сме бръкнали в здравето
или на друг сме потопили гемиите
кой ни мрази и кой ни охулва
какви мъжове се бият в гърдите че аз нали с тях такова
какви женоря свиват устнички тая ли
тя е толкова гадна и грозна а аз със този ехеееей
ти се смееш че с еди-кого си съм правила еди-какво си
а пък с еди-коя си ти направо не е за разправяне
точно в същото време когато ние двамата нали се сещате
и свидетел ни беше луната в прозореца
съседът който помоли да си преместиш колата за да може да тръгне за работа
(все паркираш на една боя разстояние)
и котаракът Макс дето винаги дебне пред входа
и разнася в квартала кога си дошъл и кога си си тръгнал
та изобщо не знам дали ще ни се върнело тъпкано
както говорят злите езици по подразбиране
но пък тъпканото не е никак лошо от първа ръка го казвам
от ръката която всяка нощ държиш до сърцето си

© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи

Предложи й да откупи от теб авторските права. Ако плаща добре, разбира се!

не може, я. Ако не е била Богдана Карадочева да я напътства, отдавна и старите песни да не е написала.
Боже, бездарна жена.
Шегата настрана, не се ли вижда в огледалото колко е некадърна, освен противна на вид?!

За да не види истинското си лице. Огледалото никога не лъже!

точно така е.