Светът е толкова голям и хубав,
не може да се събере във теб,
чрез теб не може всичко да се случва,

 

 Като ми казваха контактьорките / много си ги обичах тези жени, мир на душите им / : " Роси-и-и-и-и-и, ще издадеш над сто книги и ще има да те четат по света..." - аз гледах като същисана. Ни компютър знаех тогава, ни преводачи имах, ни...

 

Аз май с писмото малко закъснях,
но то е затова, че всичко имам,
потоци не преливат, но от тях

 НАПРАВО СЕ ОБЕЗСЪРЧАВАМ ЗА СМИСЪЛА НА ПОЕЗИЯТА!

По София пак заваля, но нежно,
снежинките танцуват зимен валс,
дочувам сякаш музика безбрежна

 С доста зор измъчих " Където се ражда слънцето" на комбинаторката Людмила Филипова, за да се убедя окончателно, че това е последната книга, заедно с предходните, където помагачи правят книгите й.
Не особено интересен сюжет, но я взех зар...

Не обичам вечно бързащите хора,
та макар да съм жена със цели,
да прелитат като странни метеори

 Често ме питат приятели как пиша книги. Знам от някои поети, че им се диктува свише, при други - телепатично. Това са си съвсем нормални хора.
Да речем, че при мене е внушение. И има силни приливни моменти, когато Музата ме спохожда не ...