Не обичам вечно бързащите хора,
та макар да съм жена със цели,
да прелитат като странни метеори
и да гонят наниз километри.

Във баланса е за мене красотата-
смисъл търсиш, пък поседнеш със другари,
по- голям ще си остава необята
от желанието цял да го обжариш.

Как ще схванеш, че животът е прекрасен,
ако нямаш време да го видиш,
крайно бързащите са за мен неясни
и не мога хич да им завидя?!

Има време и за труд, и за наслада,
с думи прости го наричам - мяра,
искам да остана вечно млада
с моята неукротима вяра.

Щастието винаги е пълно
като извор, ала той не бърза.
По- спокойно, за да ни изпълни
всяко утро с радост по разсъмване.


11 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

"Има време и за труд, и за наслада,
с думи прости го наричам - мяра,
искам да остана вечно млада
с моята неукротима вяра."

Рецептата за вечна младост е самата поезия. Казала си го ясно и убедително, и най-вече прекрасно!