С доста зор измъчих " Където се ражда слънцето" на комбинаторката Людмила Филипова, за да се убедя окончателно, че това е последната книга, заедно с предходните, където помагачи правят книгите й.
Не особено интересен сюжет, но я взех заради местата, които е посетила.Хубави легенди, които е записвала и финал, в който ясно личи, че тя няма необходимите познания как да го завърши.
Ритуалът, който героинята Аяна извършва, като хилядолетна родственица на древната Траке, не става напълно ясен за читателя, просто защото не са й го разказали на Люсито, както трябва.

Две страници помагачи е изброила, както и в други свои книги, които са същинските подпори на сюжета.

Наше Люси филипова, полу рускиня впрочем, обича да пътува и да снима, но талант и дарба на разказвач няма и книгите й грабват там, където са намесени други хора.
Амбицията Люсина не я прави даровита писателка.
Кой плаща за тези обстойни пътувания, водачи, разказвачи и помагачи, е отделна тема, която пишман авторката не обича да коментира, но не е трудно да се досетим.

Едва ли друга книга ще купя нейна, макар да съм чела всичките, даваха ми ги и ги връщах. С една реч - мераците са й повече от личните дадености и възможности.

А също и почтено!

става безогледен!

от тази авторка, но й правят голяма реклама, кой плаща за реклама, издателя сигурно, или не?

Спонсорите, мила, спонсорите. Няма много да те смае. Имам основателни съмнения, че глуповатата й главица не може да роди и това даже.
Много знам за нея, но не коментирам.