По София не го обичат много,
навярно е и в други градове,
но там разбираш всичките тревоги
на хората, приличащи на теб.
Съвсем не е така в колата скъпа,
във нея, напращяла от фасон,
те гледа някоя особа тъпа,
с илюзия, че е на вечен трон.
А тук тече живот, безкрайно земен,
със грижи, болки, радости и смях,
усещаш се потребен-непотребен,
според това къде се вписваш в тях.
Дори да дойде строгата контрола
и някого да плаши за билет,
да вземе някой поза или роля,
пък гледаш го - приятен е наглед,
остава си незаменим във дните
той, пришълецът, градският транспорт,
сверяваш си на делника стрелките,
във него няма скука и комфорт.
Та стигнеш ли заветната си спирка,
щастлив си, сякаш си летял до Марс.
И знаеш, утре пак на мотовилка
ще те върти от утринния час.
11 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Великолепно възпяваш поетично градския транспорт, Роси! Не се сещам друг поет да го е правил.
12.02.2020 21:37
Къща на особа тъпа, с илюзия, че е на вечен трон...
Ще напиша постинг за гази къща и какво има в нея...
Къща на особа тъпа, с илюзия, че е на вечен трон...
Ще напиша постинг за гази къща и какво има в нея...