Обичам хората да са слънца,
дори когато се гневят, да светят,
със светлината стават чудеса,
а облачните са ми неприветни.

Души обичам, в слънчевия път
намерили утеха и опора,
за всеки има и любов, и кът,
и радост повече да има, хора.

Останалите ще се извалят
подобно капки дъжд и ще попият
забравата, а другите блестят
и точно тях ще спомняме и ние.

И ако имаше такъв баланс
на светли хора в нашата планета,
те щяха да дадат и много шанс
щастливо да ни бъде битието.

Дано из следващите векове
да бродят светли хора по земята,
а ние ще оставим стихове,
да помнят, че мечтахме красотата.

14 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Хората-слънца, които ще пребъдват, защото са истинските носители на бъднината. И И хората-дъждове, които са носители на преходното и лошото. Те ще се извалят и попият в калта, и повече не бива да си спомняме за тях. Поздравявам те за мащабната идея и за перфектната й поетична реализация, Роси!

има 3 слънца- Вацето, Чучето и Анчето. И тримата- парче пуети!

Осиротяхме без тях и без тяхната вълшебна пуезия.