Постинг
19.11.2020 10:53 -
НЕ СТОЯ НА КРЪСТОПЪТ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 672 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2020 11:02
Прочетен: 672 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 19.11.2020 11:02
Така ли ми е по съдба, навярно,
аз имам верен усет за нещата,
за мене няма лично и неясно,
и няма кръстопът към светлината.
Друг е въпросът, че съдбовни пречки
са отклонили моята посока,
но Господ вижда, в новите отсечки
аз ставам издръжлива и дълбока.
Накрая пак се връщам, както искам,
над спънатите в мене бариери,
за силните характери изисква
съдбата да прескачаш и химери.
Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо.
19 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
аз имам верен усет за нещата,
за мене няма лично и неясно,
и няма кръстопът към светлината.
Друг е въпросът, че съдбовни пречки
са отклонили моята посока,
но Господ вижда, в новите отсечки
аз ставам издръжлива и дълбока.
Накрая пак се връщам, както искам,
над спънатите в мене бариери,
за силните характери изисква
съдбата да прескачаш и химери.
Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо.
19 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
НАЧИН ДА СТАНЕШ ДИПЛОМАТ
Ето как се аплодират истински талантливи...
ЩЕ СЕ ЗАДОВОЛИМ ЛИ САМО С НИРВАНА
Ето как се аплодират истински талантливи...
ЩЕ СЕ ЗАДОВОЛИМ ЛИ САМО С НИРВАНА
Така ли ми е по съдба, навярно,
аз имам верен усет за нещата,
за мене няма лично и неясно,
и няма кръстопът към светлината.
Друг е въпросът, че съдбовни пречки
са отклонили моята посока,
но Господ вижда, в новите отсечки
аз ставам издръжлива и дълбока.
Накрая пак се връщам, както искам,
над спънатите в мене бариери,
за силните характери изисква
съдбата да прескачаш и химери.
Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо.
19 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайаз имам верен усет за нещата,
за мене няма лично и неясно,
и няма кръстопът към светлината.
Друг е въпросът, че съдбовни пречки
са отклонили моята посока,
но Господ вижда, в новите отсечки
аз ставам издръжлива и дълбока.
Накрая пак се връщам, както искам,
над спънатите в мене бариери,
за силните характери изисква
съдбата да прескачаш и химери.
Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо.
19 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
"...Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо."
Поздравявам те за поезията!
цитирайХора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо."
Поздравявам те за поезията!
За хубавия коментар.
цитирайТърсене