Така ли ми е по съдба, навярно,
аз имам верен усет за нещата,
за мене няма лично и неясно,
и няма кръстопът към светлината.
Друг е въпросът, че съдбовни пречки
са отклонили моята посока,
но Господ вижда, в новите отсечки
аз ставам издръжлива и дълбока.
Накрая пак се връщам, както искам,
над спънатите в мене бариери,
за силните характери изисква
съдбата да прескачаш и химери.
Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо.
19 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Така ли ми е по съдба, навярно,
аз имам верен усет за нещата,
за мене няма лично и неясно,
и няма кръстопът към светлината.
Друг е въпросът, че съдбовни пречки
са отклонили моята посока,
но Господ вижда, в новите отсечки
аз ставам издръжлива и дълбока.
Накрая пак се връщам, както искам,
над спънатите в мене бариери,
за силните характери изисква
съдбата да прескачаш и химери.
Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо.
19 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"...Така и с хората около мене.
Хора за помощ, хора за поука,
хора за близост, хора за далечност,
за вдъхновение или за слука.
Не се пилея. Карам с бодра стъпка,
дори през трудностите стъпвам здраво.
Посока - ми е точното напътствие,
молитва - шансът да вървя направо."

Поздравявам те за поезията!

За хубавия коментар.