Постинг
05.06.2016 19:10 -
Нови факти за рожденото място на Христо Ботев
Село Осен, Врачанско е рожденото място на Христо Ботев. Живял е там до 3 - годишна възраст с родителите си, които после се заселват в Калофер. Това доказва в своя книга дългогодишният учител, читалищен работник, културен деец и вече пенсионер, но писател вечен Цветан Илиев от Враца. За писателството и откривателствата възраст няма. Харесва се, не харесва се на историците, документи има, факти има и браво за смелостта на Илиев да докаже тази истина. Книгата се казва "Осен - родното място на Христо Ботев" и е издадена съвсем наскоро, мисля и преиздадена. Може да бъде намерена. Калофер е градът на неговото детство и юношество, но не и родно гнездо. Това е истината и в нея няма нищо неудобно, освен ако някои видни калоферци са засегнати, както допуска и самият автор.
По случай 9-ти септември 1944
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
Римските пътища в България и съвремените...
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
Римските пътища в България и съвремените...
Драга Роси, оборването на едно общоприето вярване, не става с толкова кратка декларация.
"Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“. (по Уикипедия)
Ти можеше да изброиш поне някои от доводите на г-н Цветан Илиев, за да могат твоите читатели да разберат, че твърдението му има сериозна подплата.
С пожелание да разшириш постинга си, за да не търсим книжлето на г-н Илиев.
Или да посочиш къде тази тема е разработена по-обширно.
Бъди жива и здрава!
П и е р
ПС - "Сред жителите на селото и района е разпространена легендата, че с. Осен е родното място на поета-революционер Христо Ботев. Тази хипотеза е обект на множество публикации в регионалния и някои в националния печат, както и книги на местни любители историци и краеведи. Твърденията се основават най-вече на откъс от художествено произведение на Ботев. В очерка „Примери от турско правосъдие“, поместен във в. „Дума на българските емигранти“ през 1871 г., художественият герой-наратор отбелязва: „Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен до Враца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: „Сен кардаш, бен кардаш“ (Ти си брат, аз съм брат) - думи на крадливите черкези към врачанския управител“. През 80-те години на ХХ век в селото е поставен паметник на Христо Ботев, върху който е гравиран горният цитат. Хипотезата е многократно опровергавана от професионалните историци и изследователи на Ботев, като едно от най-недвусмислените доказателства е фактът, че Ботев собственоръчно пише през септември 1868 г. в заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище: „Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност - българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, желая да усвоя медицинското изкуство...“. (Информация за с. Осен в Уикипедия)
цитирай"Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“. (по Уикипедия)
Ти можеше да изброиш поне някои от доводите на г-н Цветан Илиев, за да могат твоите читатели да разберат, че твърдението му има сериозна подплата.
С пожелание да разшириш постинга си, за да не търсим книжлето на г-н Илиев.
Или да посочиш къде тази тема е разработена по-обширно.
Бъди жива и здрава!
П и е р
ПС - "Сред жителите на селото и района е разпространена легендата, че с. Осен е родното място на поета-революционер Христо Ботев. Тази хипотеза е обект на множество публикации в регионалния и някои в националния печат, както и книги на местни любители историци и краеведи. Твърденията се основават най-вече на откъс от художествено произведение на Ботев. В очерка „Примери от турско правосъдие“, поместен във в. „Дума на българските емигранти“ през 1871 г., художественият герой-наратор отбелязва: „Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен до Враца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: „Сен кардаш, бен кардаш“ (Ти си брат, аз съм брат) - думи на крадливите черкези към врачанския управител“. През 80-те години на ХХ век в селото е поставен паметник на Христо Ботев, върху който е гравиран горният цитат. Хипотезата е многократно опровергавана от професионалните историци и изследователи на Ботев, като едно от най-недвусмислените доказателства е фактът, че Ботев собственоръчно пише през септември 1868 г. в заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище: „Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност - българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, желая да усвоя медицинското изкуство...“. (Информация за с. Осен в Уикипедия)
Имаш право, но книгата е доста обемиста и аз считам, че всеки родолюбив българин трябва да я прочете спокойно, ако я намери. Там има многобройни разговори с доста хора, свидетелства, кръщелно, записано в църква и няма съмнение, че село Осен е родното му място. Аз не знаех за това заявление в Букурещкото медицинско училище и благодаря, че ме информира. Обаче така е било навремето - кой ще ти проверява декларация, може би и самият Ботев е искал да наблегне, че е гражданин. Така или иначе в село Осен имат право да се гордеят, че Ботев е от този край. А книгата на Илиев е изключително интересна. А пропо, той е добър писател, задълбочен, увлекателен, интересен.
цитирайЗахари Стоянов пише в Глава I. Рождение, детинство, ученически и юношески живот
„В Тракия в село Калофер, Пловдивски окръг, се е родил Христо Ботйов Петков, от роднтели чисто българи и православни. Това се е случило на знаменит ден, навръх Рождество Христово, 25 декември 1847 г., в началото почти на още по-знаменитата за новите идеи и свободни начала 1848 година.”
Най-малко Ботев е изгарял от желание да се пише гражданин, мисля.
А той не би могъл да се роди на 200 километра от Карлово и Калофер, щом родителите му са от тези две селища. Да е учителствал в с. Осен? Звучи невероятно щом Ботьо Петков е изпратен да учи в Одеса от Калоферци. Връща се след две години и се жени за 15-годишната калоферска красавица Иванка Стойкова Дренкова… Но ето какво казва самият Захари Стоянов:
„Когато даскал Ботю минувал през улицата, то всеки обичал да го погледне как гиздаво е облечен и как хубаво стъпя. Родил се Ботю Петков в Карлово и учил при прочутия по онова време елино-български учител Райно Попович. После го викнали калоферци за учител на гръцки език, харесали го и в 1840 год. го пратили на общински иждивения в Русия. Върнал се от учение в 1845, а в 1846 се оженил и останал в Калофер учител до смъртта си. За да се отърве от тогавашната горчива даскалска участ - да се мести всяка година на ново място, - това ние отдаваме |пак на неговите способности и на взаимното уважение, което е съществувало между него и гражданнте. Калоферци, които са известни със своето ученолюбие, отдавали са нужните почитания на своя просветител.
Най-главните причини, за да не остави това село, е неговото задомяване в Калофер. Той си намерил такава другарка, която била достойна съпруга на даскал Ботя, типична българка и прочута хубавица, каквито само в Калофер, в Копривщица и в другите подпланински местности можат да бъдат съвършенство и първо качество."
Драга Роси, ако не можеш да постнеш въпросното кръщялно, то поне публикувай текста му. Не може при наличието на АВТЕНТИЧЕН документ да се води спор.
цитирай„В Тракия в село Калофер, Пловдивски окръг, се е родил Христо Ботйов Петков, от роднтели чисто българи и православни. Това се е случило на знаменит ден, навръх Рождество Христово, 25 декември 1847 г., в началото почти на още по-знаменитата за новите идеи и свободни начала 1848 година.”
Най-малко Ботев е изгарял от желание да се пише гражданин, мисля.
А той не би могъл да се роди на 200 километра от Карлово и Калофер, щом родителите му са от тези две селища. Да е учителствал в с. Осен? Звучи невероятно щом Ботьо Петков е изпратен да учи в Одеса от Калоферци. Връща се след две години и се жени за 15-годишната калоферска красавица Иванка Стойкова Дренкова… Но ето какво казва самият Захари Стоянов:
„Когато даскал Ботю минувал през улицата, то всеки обичал да го погледне как гиздаво е облечен и как хубаво стъпя. Родил се Ботю Петков в Карлово и учил при прочутия по онова време елино-български учител Райно Попович. После го викнали калоферци за учител на гръцки език, харесали го и в 1840 год. го пратили на общински иждивения в Русия. Върнал се от учение в 1845, а в 1846 се оженил и останал в Калофер учител до смъртта си. За да се отърве от тогавашната горчива даскалска участ - да се мести всяка година на ново място, - това ние отдаваме |пак на неговите способности и на взаимното уважение, което е съществувало между него и гражданнте. Калоферци, които са известни със своето ученолюбие, отдавали са нужните почитания на своя просветител.
Най-главните причини, за да не остави това село, е неговото задомяване в Калофер. Той си намерил такава другарка, която била достойна съпруга на даскал Ботя, типична българка и прочута хубавица, каквито само в Калофер, в Копривщица и в другите подпланински местности можат да бъдат съвършенство и първо качество."
Драга Роси, ако не можеш да постнеш въпросното кръщялно, то поне публикувай текста му. Не може при наличието на АВТЕНТИЧЕН документ да се води спор.
Нямам за цел като теб да изпадам в цитати. Също така се знае отдавна, че Захари Стоянов невинаги е бил исторически правдив, съмнително е и неговото оцеляване през турско. Поне го зная от ученическите години.
И аз имам един съвет към теб: анализирай повече поезията на Валери Станков, историята не ти иде отръки. С най- добри мисли.
цитирайИ аз имам един съвет към теб: анализирай повече поезията на Валери Станков, историята не ти иде отръки. С най- добри мисли.
Един професор от Великотърновския университет / ? / оспорва приятелството между Ботев и Левски. Е, как ще го оспорва и на каква база безименният професор, когато Ботев го пише сам в своя творба?! А че той не би трябвало да е в университета тогава!
цитирайhttp://www.desant/show-news/29565/
Мото към статията "Били ли са приятели Ботев и Левски"
"Срам и позор е човек, който носи българско име – като проф. Иван Стоянов, да става глашатай на обезличаването на най-великия българин – Васил Левски! Броят на в. „Уикенд” от 25 януари съобщава как неотдавна професорът обявил, че „Левски не се е виждал с Ботев” и никога не е използвал фразата „Чиста и свята република”…
Димитър Димитров,
Стара Загора"
Оттеглям се, драга Роси. Права си, аз не съм историк, а фактолог.
С уважение
инж. Петър Вълев
цитирайМото към статията "Били ли са приятели Ботев и Левски"
"Срам и позор е човек, който носи българско име – като проф. Иван Стоянов, да става глашатай на обезличаването на най-великия българин – Васил Левски! Броят на в. „Уикенд” от 25 януари съобщава как неотдавна професорът обявил, че „Левски не се е виждал с Ботев” и никога не е използвал фразата „Чиста и свята република”…
Димитър Димитров,
Стара Загора"
Оттеглям се, драга Роси. Права си, аз не съм историк, а фактолог.
С уважение
инж. Петър Вълев
твоята допълнителна фактология за "откровенията" професорски. И този нова история иска да пише върху доказано минало.
Сега прочети и книгата на Цветан Илиев и пак се обади, ако искаш.
С най-добри мисли: Росица Копукова
цитирайСега прочети и книгата на Цветан Илиев и пак се обади, ако искаш.
С най-добри мисли: Росица Копукова
Търсене