Хубав празник е днес, особено като знаем, че това се е случило с народна воля и е изненадало дори княз Александър Батенберг, една компромисна фигура, но обичаща България, избрана от Великите сили.
На 3 март 1878 година при сключване на Санстефанския мирен договор, ликуващо до полуда население, само българите не са знаели какво разпокъсване ги чака.
Княз Александър Батенберг е избран като една компромисна фигура след крайно неизгодния за България Берлински договор, млад, много красив на вид, немски поданик, удобен и за Русия, и за Великите сили. Дошъл е у нас да управлява и под натиска основно на баща си.
И може би по-различно е щял да протече живота и на българите, силно зависими и от Русия по онова време, ако във вътрешен преврат не е убит руският император Александър Втори.Наследява го Александър Трети, първи братовчед на княз Батенберг, който е ненавиждал любимецът на българите. Княз Александър Батенберг се е държал много народно, не му е харесвала София, тъжен е бил, но много здраво е работел. И как ще му хареса това голямо - тогава - село, наречено столица на България.
Той не само е подкрепил Съединението на Княжество България и Източна Румелия, но е събрал всичко що може да носи оръжие и сам е бил на фронта във сръбско-българската война през 1885 година, когато българите са размазали сърбите при Сливница и, ако не са ги спрели изненаданите Западняци, не само Пирот са превзели, ами и до Белград са щели да стигнат.
И как не. За два дни са долетели български войски на коне и пехота от границата с Турция до Сливница.
Дълга е историята княжеска, той е принуден да абдикира, пак се връща у нас, пак абдикира, но остава в историята със 7 годишно успешно управление. В Русия братовчед му го тормози.
Оженва се не за голямата си любов, а за една много красива руска актриса. Понижават го в граф. Умира от перитонит на 36 години, а преди това се е лекувал във Венеция от шарка и моли сестра си там, ако си отиде, сякаш е предчувствал смъртта си, да бъде погребан в София, което и става при невиждано посрещане на траурния влак.
Децата му, син и дъщеря, носят български имена. Погребан е в Костница в центъра на София. Година след него си отива и братовчедът, причинил толкова несгоди на България.
Та, когато става дума за Русия, едно е властолюбив император, друго е руският войник Освободител.
Не стига това, ами, за да му направи мръсно, Александър трети му е дал заповед да отзове руските генерали, но княз Александър Батенберг отказва, защото това би отслабило доста способността на страната ни да се защитава в онези години.

Та пристига после Фердинанд. Той оправя София, Евксиноград, строи дворци, дават му интенданства. За него колкото добро, повече недобро. Иначе е бил много начетен, но се е отнасял с българите презрително.
И това "достойно управление", за което пише внук му Симеон в галерията на Царска Бистрица, дето ходих тази година, може много да се спори и оспори.
Но, да не съм прекалено дълга и обстоятелствена. Съединението си е голяма победа и дано надделява в България, за да я има и днес!


Росица КОПУКОВА

Батемберг определено е бил за предпочитане пред Фердинанд, но ние сме си МаркоТотевци.

Справедлива и обективна си. Специално за Фердинанд мисля, че много гори, много нещо е засадил. И Борисовата градина е негово дело. Искал е да направи България велика, но съдбата не му е позволила да стори това. Във всеки случай от този плъх - Симеон Сакскуборготски е бил много по-горен. Но нали и на Ахил бог Аполон кресва, че не му е присано да влезе в Троя. Каквото боговете решат това е. И каквото реши съдбата!

Да ни е честит големият празник, а теб те поздравявам за материала!

Имаш пълно право!

Батенберг си е бил на мястото! Идеалист! Подходящ избор на руския цар и великите сили.
Фердинад ни е довлечен от виенските шантани от пишман революционера и политически негодник Стамболов.

Съединението на България е важен историески момент, който определя бъдещото развитие на страната ни.
Нека сме благодарни на всички, които са помогнали за осъществяването му!
Благодаря за този хубав материал, Роси!

За родолюбивия коментар.

Здравей, Роси. Всички наши празници са хубави, но ако има"най-български"- това са Съединението и Писмеността.
Поздрави!